Все повече представители на управляващата прослойка в Северна Корея изпитват недоверие към системата, на която служат. Привилегиите и страхът продължават да ги държат лоялни, но зад демонстративната вярност се натрупват разочарование, несигурност и желание за различно бъдеще. Това не означава, че режимът на Ким Чен Ун е пред непосредствен крах, но може да го направи особено уязвим при сериозна политическа или икономическа криза, пише геополитическото списание Foreign Affairs.
През 2015 г. севернокорейският дипломат Тхе Йонг Хо, тогава на служба в Лондон, получава необичайна задача – да се грижи за Ким Чен Чол, по-големия брат на севернокорейския лидер Ким Чен Ун, който пристига в британската столица за концерт на Ерик Клептън.
За семейството на дипломата това би трябвало да е повод за гордост. Реакцията на двамата му синове обаче е противоположна. Те не могат да приемат, че докато обикновените севернокорейци рискуват тежки наказания заради слушането на западна музика, членовете на управляващото семейство харчат хиляди долари за подобно забавление.
Година по-късно Тхе, съпругата му и двамата им синове бягат в Южна Корея. Случаят илюстрира основното противоречие в севернокорейския елит - хората, които публично демонстрират безусловна преданост към режима, невинаги вярват в него. Някои продължават да изпълняват ролята си до последния момент, преди да решат да избягат.
Според автора на материала Жиен Баек, която в продължение на повече от десетилетие интервюира десетки бивши севернокорейски дипломати, партийни функционери, военни и представители на бизнеса, сред управляващата прослойка в страната се натрупва сериозно недоволство. То обаче остава скрито зад фасадата на политическата лоялност.
Привилегиите не гарантират сигурност
Елитът на Северна Корея живее в съвсем различна реалност от тази на мнозинството от населението. Представителите му имат достъп до по-добро образование, жилища, храна, чуждестранни стоки и международни контакти. Много от тях са учили или работили в чужбина и имат сравнително реалистична представа за света извън страната.
Още: Високо напрежение: Северна Корея разположи гаубици по южната си граница (ВИДЕО)
Но близостта до властта не означава защита от нея. Напротив – тя поставя живота, кариерата и семействата им под постоянния контрол на държавата.
След идването си на власт през декември 2011 г. Ким Чен Ун провежда мащабни чистки сред висшите партийни и военни кадри. Екзекуции, отстранявания и наказания за дори незначителни политически отклонения създават атмосфера на постоянен страх.
Особено показателна е съдбата на Джан Сон-тхек – чичото на Ким Чен Ун, който е сред най-влиятелните фигури в страната и е служил на тримата севернокорейски лидери. През 2013 г. той е арестуван и екзекутиран. Случаят показва на управляващата прослойка, че никой не е недосегаем, независимо от заслугите, политическите връзки или близостта си до управляващото семейство.
Това убеждава и семейството на Ри Джонг Хо - високопоставен служител, работил десетилетия в структурата, отговаряща за генерирането и управлението на чуждестранната валута на режима. Въпреки високото си положение и получените държавни отличия семейството му бяга в Южна Корея през 2014 г. Причината е именно страхът, че близостта до властта може във всеки момент да се превърне в смъртна опасност.
Още: Северна и Южна Корея в нов етап на конфронтация: Факторът "Русия" влезе ударно в мача
Лоялността като задължително представление
Една от основните характеристики на севернокорейската система е принудата гражданите постоянно да демонстрират политическа преданост. Още от детството поведението на всеки човек се наблюдава и оценява. Образованието, професионалното развитие и възможностите за издигане зависят от политическата благонадеждност, семейния произход и принадлежността към определени социални категории.
Снимка: Kremlin.ru
Възрастните участват в редовни сесии за самокритика, по време на които трябва публично да признават свои политически грешки и да критикуват други хора. На практика тези ритуали често се превръщат в предварително режисирани представления, при които колегите се предупреждават взаимно какво ще кажат, за да избегнат сериозни последствия.
Публичното изразяване на скръб също може да бъде задължително. Един от интервюираните от авторката бивши представители на елита разказва как след смъртта на Ким Чен Ир през 2011 г. е трябвало да симулира плач, въпреки че всъщност изпитвала облекчение. Това поведение се описва с понятието фалшифициране на предпочитанията – хората публично заявяват убеждения, които не споделят, защото откровеността може да застраши живота им.
Още: Ким Чен Ун е бил в Китай: Получил е поздрави от Си Дзинпин
В Северна Корея този механизъм е част от ежедневието. Някои представители на елита все още вярват в системата, други я презират, но се възползват от привилегиите, които тя им осигурява. Възможно е дори един и същ човек едновременно да изпитва национална гордост и дълбоко недоверие към Ким Чен Ун.
Новите поколения искат пари и бъдеще, а не партийни титли
Недоволството сред елита се подхранва и от промяната в икономическите отношения. След глада през 90-те години в Северна Корея постепенно се развиват пазари и частни икономически инициативи. Макар официално да остава социалистическа държава, страната все повече зависи от неформалната търговия, чуждестранната валута, подкупите и частното натрупване на богатство.
Ким Чен Ун се приспособява частично към тези промени. Режимът допуска регулирани пазари, контролирана употреба на смартфони и определени бизнес дейности. На привилегировани представители се предоставя възможност да печелят пари, стига да продължават да изпълняват политическите си задължения и да внасят средства в държавата.
Още: Хиперзвукови ракети: новите оръжия на Северна и Южна Корея
Така обаче се променя и представата за успех. Ако в миналото семействата са предпочитали за зетьове синове на партийни функционери, днес все по-привлекателни са мъжете с достъп до чуждестранна валута и печеливш бизнес.
По-младите представители на елита все по-малко желаят да посветят живота си на армията или партийния апарат. Те предпочитат образование, технически професии, бизнес и възможности за работа в чужбина. Най-важното им желание е децата им да имат повече свобода и перспективи, отколкото самите те са имали.
Същевременно държавата не предлага сигурност за бъдещето. След пенсиониране висшите служители често губят предоставените им жилища, автомобили и други привилегии. Някои са принудени да работят като пазачи или търговци на пазара. Това кара по-младите кадри да трупат лично богатство, вместо да разчитат на държавата, на която служат.
Защо недоволните не се обединяват срещу режима
Още: Слуховете за смъртта му са преувеличени: Държавни медии в КНДР пуснаха кадри с Ким Чен Ун
Въпреки нарастващото разочарование непосредствена опасност от организирано въстание няма. Основното предимство на режима е способността му да предотвратява превръщането на индивидуалното недоволство в колективна съпротива. Севернокорейската система е изградена така, че да контролира практически всяка сфера на живота. Партийни структури има във всяко учреждение, училище, фабрика и военна част. Службите за сигурност наблюдават политическото поведение, а кварталните организации следят домакинствата.
Недоверието прониква дори в личните отношения. Хората не знаят на кого могат да споделят истинските си възгледи, без да рискуват да бъдат докладвани. Както обобщава един от интервюираните бивши служители - елитът знае всичко, но не изразява нищо.
Така се създава парадоксална ситуация – много представители на управляващата прослойка разбират, че официалната пропаганда е лъжа, знаят за корупцията и недоволството около себе си, но не могат да бъдат сигурни дали останалите биха ги подкрепили при опит за промяна. Първият, който се противопостави на властта, рискува да бъде унищожен, докато всички останали могат да отрекат, че споделят позицията му. Затова повечето избират да останат в системата, да запазят привилегиите си и да продължат да демонстрират лоялност.
Снимка: Kremlin.ru
Бягството става все по-трудно
Още: Северна Корея обяви, че е направила подводно изпитание на торпедо с изкуствен интелект
За онези, които все пак решават да напуснат страната, възможностите са ограничени. След пандемията от COVID-19 Ким Чен Ун затяга граничния контрол и въвежда допълнителни ограничения върху достъпа до чуждестранна информация. Броят на севернокорейските граждани, достигнали Южна Корея, рязко намалява.
В същото време нараства делът на представители на елита сред успелите да избягат. Според данни на южнокорейското разузнаване - към август 2024 г. броят на регистрираните бягства на севернокорейци от висшите социални слоеве при управлението на Ким Чен Ун е два пъти и половина по-голям от общия брой за периодите на управление на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир.
Абсолютният брой обаче остава ограничен – става дума за стотици хора, а не за масово напускане на управляващата прослойка.
Допълнителна пречка е съдбата на близките, които остават в Северна Корея и могат да бъдат подложени на репресии заради бягството на свой роднина. Китай също продължава да връща принудително севернокорейци, преминали границата му. Това превръща дефектирането в изключително рисковано индивидуално решение.
Още: Северна Корея провела тестове на стратегически крилати ракети
Най-голямата опасност за Ким Чен Ун може да дойде отвътре
Основният извод на авторката Жиен Баек в материала ѝ във Foreign Affairs е, че режимът на Ким Чен Ун не е изправен пред непосредствен крах, но постепенно губи най-важния си вътрешен ресурс – искрената лоялност на хората, които го поддържат.
Диктатурата може да функционира и без всеки неѝн служител да вярва в идеологията. Тя обаче се нуждае от увереността на тези служители, че останалите ще продължат да изпълняват заповедите и да поддържат статуквото.
Ким може да продължи да управлява чрез чистки, назначения, награди и наблюдение, но не може да премахне причините за недоволството, без да отслаби контрола, върху който се крепи властта му. Истинските гаранции за сигурност, свобода на информацията и по-голяма икономическа самостоятелност биха направили елита по-независим и потенциално по-склонен да оспори управлението му.
Според Баек най-опасният момент за режима може да настъпи при сериозна икономическа криза, борба за наследяване на властта или друго голямо политическо сътресение. В подобна ситуация служители, които днес изглеждат безусловно лоялни, могат да решат, че подчинението вече не гарантира тяхното оцеляване. Те биха могли да откажат съдействие на режима, да се включат в борба за власт или дори масово да потърсят спасение извън страната.
Затова евентуалната заплаха за Ким Чен Ун вероятно няма да дойде от масово народно въстание, а от самата управляваща прослойка – хората, които познават системата отвътре и осигуряват нейното ежедневно функциониране.
