Регионът на Персийския залив е в състояние на сътресение. Саудитска Арабия – държава, която в продължение на десетилетия доминираше в региона, използвайки петролното си богатство, за да привлича вниманието и често да изисква подчинението на половината свят – се клати из основи. Загиват цивилни, американският персонал се евакуира. Основните летища периодично затварят врати заради ракетни атаки от страна на хутите. Богатите бягат, кой както може, а поклонниците от чужбина се въздържат от посещения.
Фактическият владетел, престолонаследникът Мохамед бин Салман (МБС), беше желан гост в Белия дом и Бъкингамския дворец, въпреки че негови приближени носят отговорност за убийството през 2018 г. на Джамал Хашоги – журналист от „Вашингтон Поуст“ и критик на режима. Днес обаче принцът, подобно на повечето други владетели в Залива, е изпълнен с тревога. Според сведения, той постоянно се мести между строго охранявани дворци, разполагащи със специални бункери.
Въоръжените сили на страната, за които са похарчени колосални суми, изглеждат неспособни да спрат хутите – йеменски племенни бойци, които се страхуват от американската авиация точно толкова, колкото и от саудитските войски. Какво всъщност се случва?
Още: Съвсем скоро: САЩ предупредили Персийския залив да се готви за "интензивна" война срещу Иран
Преди години разговарях с високопоставен британски служител, отговарящ за износа на отбранителна продукция. Тогава изказах мнението – може би малко назидателно, – че е безотговорно да продължаваме да заливаме региона на Персийския залив с британско и американско оръжие, при положение че нямаме почти никаква представа как владетелите там биха могли да го използват. Отговорът му беше, че това е изключително важен източник на чуждестранна валута за Великобритания, а и че по-голямата част от тази техника така или иначе просто ще ръждясва някъде из пустинята. Думите му за създаването на „най-голямото военно сметище в историята“ са останали в съзнанието ми и до днес.
Чужда зависимост
Независимо дали думите му са били верни преди 20 години, днес сме изправени пред реалността, че саудитските въоръжени сили – когато се наложи да влязат в бой – изглеждат напълно кухи. Или, както гласи един лаконичен израз в британската армия: „Имат цялото това оборудване, но нямат никаква представа как да го ползват“.
Причините за това са различни. В продължение на десетилетия владетелите в Залива, водени от несигурност, се опитваха да намерят баланс между оперативната ефективност и сигурността на собствения си режим – целта беше да не позволят на евентуални съперници да създадат база за извършване на преврат. В Саудитска Арабия контролът върху отделни елементи от въоръжените сили беше разпределен между принцове, макар че МБС предприе стъпки за централизиране и професионализиране на командването.
Още: ОАЕ си поискаха 3 острова от "незаконните окупатори" Иран (ВИДЕО)
Армиите в държавите от Персийския залив разполагат с някои впечатляващи офицери. Кадети от Бахрейн и Обединените арабски емирства (ОАЕ) бяха сред скорошните носители на международния „Меч на честта“ в британското военно училище „Сандхърст“. Но голяма част от редовия състав – войниците и сержантите – са чужденци, наети на договор.
Поддръжката на високотехнологичното оборудване също често се извършва от чуждестранни специалисти. Британската компания BAE Systems Plc осигурява работа на хиляди хора в Саудитска Арабия. Макар много от тях да са местни жители, държавите от Залива разчитат на чужденци, за да поддържат бойната си авиация в изправност. За разузнавателна информация и противовъздушна отбрана те зависят от САЩ.
През последните месеци стана болезнено ясно колко малко може да направи президентът Доналд Тръмп за тях пред лицето на заплахите от страна на Иран и хутите. От средите на Военноморските сили на САЩ идват тревожни сведения за трудностите при поддържането на далечна блокада срещу Иран. Ангажирани са най-малко 10 военни кораба и две самолетоносачни групи, както и пет допълнителни ескадрили изтребители. Натоварването върху личния състав и техниката е огромно. Чух един офицер да прогнозира, че на американския флот ще са му нужни 10 години, за да се възстанови. А кой може да каже какво биха могли да предприемат китайците през това време?
Възход на хутите
Държавите от Залива, които са подложени на периодични ракетни атаки, на практика са се отказали от очакването, че САЩ ще се притекат на помощ. Нито от Вашингтон, нито от Рияд идва някакво убедително обяснение или стратегия.
Що се отнася до хутите, спомням си посещението си в Йемен преди половин век – тогава това беше наистина див край: величествени, голи планини с невероятна красота и уникална местна архитектура, включваща високи, квадратни, боядисани в бяло и богато украсени дворци и къщи.
Всеки представител на племената беше въоръжен до зъби, но по онова време военните им амбиции не надхвърляха превземането на някой съседен град или евентуално на регионален център. Днес чужденците, които са запознати със ситуацията, са изумени от сложността и професионализма на операциите на хутите. Примирието от 2022 г., договорено със Саудитска Арабия и ОАЕ, им даде възможност да си поемат дъх, да се превъоръжат и да усвоят технологиите за производство и използване на ракети и дронове.
Те се чувстват по-уверени от всякога както в боравенето с високотехнологично въоръжение, така и в управлението на посланията, които отправят към собствения си народ и към света. Силите им наброяват десетки хиляди и макар да не разполагат с бойна авиация, изглежда, че това не носи особени ползи за противниковата страна.
Още: Тръмп за Иран: Имам да взимам голямо решение
Саудитците се оказаха неспособни да смажат хутите по военен път. Отношенията между Рияд и Абу Даби са обтегнати. Престолонаследникът Мохамед бин Салман си дава сметка, че е малко вероятно неговите „съюзници“ – Турция и Пакистан – да се ангажират с каквато и да е сухопътна операция в Йемен. Призивите на Саудитска Арабия към Китай – да убеди своите ирански протежета да проявят сдържаност – остават без отклик.
Запълване на вакуума
Най-отрезвяващият аспект на тази история за Запада е, че държавите от Персийския залив – лишени от военна ефективност и вече неразчитащи на това, че Америка ще ги спаси – може да се наложи да прибегнат до най-изобилния си ресурс: парите. Износът на петрол и газ през Ормузкия проток донякъде се възстанови. Някои подозират, че това се дължи толкова на тайни плащания към иранците, колкото и на американската въздушна или военноморска мощ.
Един британски генерал, когото познавам, насочи вниманието ми към книга от 1973 г. на авторитетния американски икономист Чарлз Киндълбъргър, озаглавена „Светът в депресия: 1929–1939 г.“ (The World in Depression 1929-1939). Основната теза в нея е, че през въпросните години Великобритания е станала твърде слаба, за да упражнява традиционната си мащабна хегемония, докато Америка все още не е била готова да поеме тази роля. Диктаторите се възползват от възникналия властови вакуум.
Още: Турция влиза в голямата игра за петрола от Персийския залив, идва нов недостиг (ВИДЕО)
Моят приятел вижда как сега се разиграва същият мрачен сценарий: САЩ са съсредоточени върху Западното полукълбо и Китай, като същевременно нито имат желанието, нито способността да поддържат реда по света, както са правили някога. Спорадичните удари срещу Иран не представляват стратегия и нито един владетел в Персийския залив не се заблуждава, че това е така.
Изглежда, че Тръмп е изцяло погълнат от опитите си да договори „продажбата“ на Украйна на Владимир Путин срещу пари. В региона на Персийския залив единствено Иран и неговите проксита изглеждат уверени. Въпреки трудностите, които санкциите им създават, режимът се наслаждава на убеждението, че е оцелял след най-тежките удари, които Израел и САЩ са могли да нанесат.
Държавите от Персийския залив доказаха, че – със или без американците – са неспособни да се справят с Иран и неговите хутски съюзници по военен път. В крайна сметка може да им остане единствено възможността да отворят портфейлите си. Всичко това би било изключително пагубно както за регионалната, така и за глобалната стабилност.
Саудитска Арабия е един от големите губещи от водената от Тръмп война срещу Иран. Очаква се брутният ѝ вътрешен продукт да спадне през тази година, тъй като дейността в петролния сектор е отбелязала рязък спад. Мечтите ѝ да се превърне в регионален център се сблъскаха с една сурова реалност.
Още: Тръмп търси подкрепа от Катар за Персийския залив
Като пряко следствие от всичко това, американският съюзник губи своя морален, политически и стратегически авторитет. Малко вероятно е някой в сегашната администрация на Белия дом да има представа как този авторитет би могъл да бъде възвърнат.
Автор: Макс Хейстингс за Bloomberg
