На 13 август 1961 г. е издигната Берлинската стена, един от най-ярките символи на Студената война. Нейните бетонни конструкции и бодлива тел олицетворяват политическото разделение, което оформя света в продължение на десетилетия. Стената съществуваше до 9 ноември 1989 г., а падането ѝ бележи исторически поврат, променяйки международния ред, припомня д-р Хосни Мохамед Наср в изданието Oman Daily.
Важно е да помним този символ, докато наблюдаваме събитията, които се развиват днес, особено продължаващата война срещу Иран. Той ни връща към един стар въпрос в нова форма: започва ли международната политика да разкрива черти, поне частично напомнящи за Студената война?
В началото на 80-те години на миналия век учех в Кайрския университет, а международната политика беше постоянна тема в ежедневните ни дискусии и часове, водени от професори по медийни комуникации, политически науки, икономика, история и политическа география. Спомням си как един от старшите професори ни каза, че разбирането на международната политика започва с изучаване на картата на света и след това с разбиране на историята, която е оформила тази карта. Още: Най-тежката енергийна криза в историята: Възстановяване доставките на петрол и газ ще отнеме шест месеца
Световните новини никога не убягваха от вниманието ни. Ние прилежно ги изучавахме, анализирахме и критикувахме. Следяхме събитията с голям интерес. Почти всяка новинарска емисия съобщаваше за нова криза, преговори между Вашингтон и Москва или повтарящи се дискусии за надпреварата в ядреното въоръжаване.
През тези години препратки към Берлинската стена често се появяваха в новините и политическата литература, които изучавахме. За нас тя не беше просто стена, разделяща германски град,а Източния от Западния блок – тя беше символ на нов световен ред. Берлинската стена въплъщаваше политическа реалност, далеч по-голяма от самия Берлин: свят, управляван от подчертана международна поляризация, поддържана от мрежа военни, политически и икономически съюзи.
Когато Стената беше издигната, разделяйки Германия на Източна и Западна, нивото на международни конфликти беше високо и наближаваше своя връх. С течение на времето тя се превърна във видим символ на международната система от този период: съществуването ѝ демонстрираше, че глобалната политика се развива в рамките на ясно структурирана биполярна среда.
На 9 ноември 1989 г. Стената падна неочаквано. В този ден източногерманското правителство внезапно обяви, че облекчава ограниченията за пътуване на своите граждани. Хиляди източногерманци веднага се събраха на граничните пунктове: бариерите бяха отворени и хората започнаха да преминават Стената, като постепенно се заеха с нейното демонтиране. В онези дни изглеждаше сякаш светът навлиза в нова ера и цяла глава от международната история приключваше. След разпадането на Съветския съюз започнаха разговори за нов световен ред, който щеше да премахне биполярността и да утвърди Съединените щати като единствена свръхсила. Още: САЩ ще продължат да освобождават петрол от резервите си
През 90-те години идеята за международно разделение постепенно избледня под влиянието на изявленията за „края на историята“, триумфа на западния капитализъм и създаването на международна система, в която вероятността от преки или косвени сблъсъци между големите сили беше значително намалена.
След края на Студената война светът вече не е същият. Впечатляващият икономически възход на Китай и нарастващото влияние на Русия в международните отношения, включително сигурността и енергетиката, се превърнаха в отправна точка за създаването на нов световен ред, различен от този, който се появи след Студената война.
В този по-широк контекст, настоящата ционистко-американска агресия срещу Иран придобива особено значение. Събитията около тази война не могат да се разглеждат като ограничен регионален конфликт, особено след изявленията на иранския външен министър Абас Арагчи. Той подчерта, че Русия и Китай подкрепят Техеран „политически и по друг начин“, като същевременно отбеляза, че военното сътрудничество с Москва „не е тайна“. Медии, включително The New York Post, потвърдиха изявлението на Арагчи, че „Китай и Русия предоставят военна подкрепа на Иран като част от неговата законна самозащита“.
Подобни изявления показват, че войната е преплетена с по-широка мрежа от сложни международни интереси. Тази взаимосвързаност придобива особено значение, предвид географското и политическото положение на региона, което продължава да играе ключова роля в световната енергетика и международната търговия. Всеки сериозен конфликт там често има последици, които се простират далеч отвъд границите на пряко участващите страни. Още: Нови тежки удари по мразената доброволческа полиция на Иран: Топ разузнавачът е аут, 13 убити на КПП
Самият Иран е в центъра на този геополитически пейзаж: той е част от регион с едни от най-големите запаси от петрол и газ в света, разположени в близост до важни морски коридори като Ормузкия проток, през който преминава значителен обем от световната търговия с енергия. Според Каплан Близкият изток е четириъгълник, където се сливат Африка и Евразия, а Иран е не по-малко от „световен остров“ – центърът на глобалната свързаност в Близкия изток.
Продължаващата война е неразривно свързана с по-широкия контекст на трансформациите, които международната система претърпява вече повече от десетилетие. Глобалните икономически кризи и нарастващото търговско напрежение между големите сили подхранват конфликти в редица стратегически области.
С изострянето на тези противоречия, особено в областта на напредналите технологии, икономиката се превръща в ключов инструмент на властта в международната политика. Днес медиите не само отразяват събитията, но и участват в създаването на средата, в която тези конфликти се артикулират и интерпретират.
Тези събития показват, че в международната система настъпва значителна промяна в баланса на силите между водещите страни. В такива исторически моменти регионалните кризи често служат като индикатори за трансформация в световната политика. Продължаващият конфликт за Иран може да е точно такъв индикатор, карайки анализаторите да спекулират за появата на нов международен съюз, основан на сближаване между Русия, Китай и Иран. Някои експерти наричат това зараждаща се „геополитическа ос“, която постепенно се противопоставя на Запада и под някаква форма възражда елементи от международната поляризация от ерата на Студената война. В този контекст възниква метафората за „иранска стена“ – не бетонна, както в Берлин, а линия на геополитически интереси и баланс на силите. Още: Ердоган: Тероризмът на Нетаняху продължава да заплашва мира
Позоваването на образа на Берлинската стена служи не толкова като носталгичен жест, колкото като опит да се разбере природата на трансформациите, които се случват в международната политика. Макар историята да не се повтаря, светът след тази война никога няма да бъде същият и ще стане свидетел на дълбоки промени в разпределението на икономическата, технологичната и стратегическата сила.
В такива исторически моменти войните и регионалните кризи често служат като индикатори за нов международен ред. Продължаващият конфликт за Иран може да е един такъв индикатор, разкриващ сложна мрежа от международни интереси, простиращи се от енергийните пазари до технологичната конкуренция и стратегическия баланс на силите.
Така възниква въпросът: свидетели ли сме на началото на нова фаза на международно разделение? Западната граница на Иран може да не види бетонна стена, разделяща Изтока от Запада, както се случи в Берлин преди повече от 65 години. Разломни линии и разделения в международната политика обаче могат да се появят отново в други части на света и една от тях може да минава близо до Иран. Още: Иран заплаши да атакува световни туристически центрове. Задържаха ирански шпиони в база с ядрена подводница
Автор: Д-р Хосни Мохамед Наср за Oman Daily
Превод: Ганчо Каменарски
