Погрешният американец

„Да кажем, че Обама назначи Бил Клинтън за мирен пратеник в Близкия изток преди израелските избори”, размишлява опитен наблюдател.

Чавес разчита Обама да спре да се меси на другите страни

Президентът на Венецуела Уго Чавес разчита, че президентът на САЩ Барак Обама, който победи на президентските избори, в рамките на своя...

Прочети повече

Това означава, че новите усилия на Обама да съживи затихващия мирен процес може да събудят още по-силни страсти между Вашингтон и Ерусалим, ако през януари Нетаняху бъде преизбран за премиер, коментира британският в. "Икономист", цитиран от Фокус.

По време на първия си мандат Обама бе в недобри, често стигащи до раздразнение отношения с Нетаняху. Израелският премиер съвсем явно се надяваше, че старият му приятел Мит Ромни ще спечели президентския пост във Вашингтон. И двамата имат безпрекословната подкрепа на американския евреин и хазартен магнат Шелдън Аделсън, който поддържа както израелската армия, така и заселниците в палестинските територии.

Победата на Обама е решаваща и за Ехуд Олмерт и Ципи Ливни, които бяха премиер и външен министър в предходното израелско правителство. Заедно и поотделно, двамата обмисляха дали да оспорят властта на Нетаняху на предстоящите избори или да останат зад кулисите. Въпреки че наскоро бе оправдан по повечето обвинения в рамките на дело за корупция, на Олмерт все още му предстои да се изправи пред апелативния съд, а освен това е уличен за подкупи в рамките на още един скандал. По-рано тази година пък Ливни бе изместена от лидерското място в партия „Кадима”, която спечели последните избори, но не успя да сформира управляваща коалиция.

Ако все пак някой от двамата реши да се хвърли в надпреварата, фокусът на предизборната кампания ще се измести в по-голяма степен върху блокирания мирен процес. Досега Нетаняху избягваше тази тема, предпочитайки да се концентрира върху считаната за заплаха иранска ядрена програма и решимостта си да я възпре, дори чрез военни средства, ако това се наложи. Работническата партия, според социологическите проучвания втора по влияние партия след „Ликуд”, предпочете да съсредоточи своята кампания по-скоро върху икономиката, отколкото върху мира с палестинците.

Тази празнина в сърцето на израелската политика стана още по-явна на 1 ноември, когато палестинският президент Махмуд Аббас заяви пред израелска телевизия, че има правото да посети родния си град Сафед в Северен Израел, но не и да живее там. Тогава Аббас бе обвинен от палестинците, че се отказва от святото им „право на връщане” – тоест от правото да живеят във всяка част от територията, която е била палестинска по време на Британския мандат.

Външната политика през втория мандат на Обама

Американците се интересуват от външната политика, когато икономиката им е в добро състояние. Когато това не е така, те едва я забеляз...

Прочети повече

В управляваната от „Хамас” Ивица Газа бяха проведени гневни демонстрации, по време на които плакати с лика на Аббас бяха изгаряни публично. Въпреки това палестинският президент повтори мнението си и пред египетска телевизия, като отново заяви, че една бъдеща палестинска държава ще се простира на територията на Западния бряг и Ивицата Газа, но не и в Израел, както бе определено от международната общност преди войната през 1967 година.

Нетаняху отхвърли изявлението на Аббас като неискрено. Олмерт и Ливни, както и израелският президент Шимон Перес, обаче веднага реагираха с похвали. „Всеки, който иска да запази сигурната и демократична еврейската държава, би трябвало да приветства това интервю. Мирът вече се е превърнал в мръсна дума... Трябва да работим заедно, за да свалим Нетаняху”, призова Ливни.

От своя страна, Олмерт обвини премиера, че „се опитва да покаже на израелския народ, че в лицето на палестинците нямаме партньор”, което според него е напълно невярно. И Олмерт, и Аббас заявяваха, че са можели да постигнат всеобхватно мирно споразумение, ако Олмерт бе останал на премиерския пост още два или три месеца. Той обаче бе принуден да напусне заради обвинения в корупция.

Основа на диалога между двамата бе приемането на границите от 1967 година с някои корекции и размени на малки територии, за да се компенсират най-големите еврейски колонии на Западния бряг. Старият център на Ерусалим и неговите свети места трябваше да попаднат под международен режим на управление. Нетаняху обаче винаги е отказвал да поднови преговорите на такава основа.

Ако Нетаняху бъде преизбран, както това стана с Обама и както много анализатори предвиждат, вече се очаква съживяване на старата идея, според която споразумението с палестинците трябва да бъде обвързано с това за Иран – американците ще увеличат натиска си, за да откажат Техеран от ядрените му планове, а в замяна ще поискат по-настойчиво от Израел да сложи край на застоя в преговорите с палестинците.

Асандж: Обама е вълк в овча кожа

Основателят на Wikileaks Джулиан Асандж се отнася скептично към победата на Барак Обама на президентските избори в САЩ, предаде БГНЕС....

Прочети повече

Нетаняху може и да не хареса това положение, но вероятно ще му се наложи да го приеме.