Преговорите в ООН за забавянето на промените в климата са на път да се провалят

Преговорите се проточиха отвъд крайния срок заради безизходицата, настъпила след срещата, планирана да продължи от 1 до 12 декември. Китай заяви, че проектът на документа натоварва бедните страни с твърде голям товар за ограничаване на парниковите емисии в сравнение с този на богатите нации, чиито граждани изгарят най-много изкопаеми горива.

Преговарящите все още не могат да намерят консенсус за климата

Преговарящите все още не могат да намерят консенсус за текста на следващия пакт на ООН за глобалното затопляне преди министрите и ген...

Прочети повече

„Нуждаем се от консенсус, но предвид настоящата ситуация, ние сме в задънена улица”, каза заместник-външният министър на Китай Лиу Женмин пред делегатите на 190 държави, които се опитват да съгласуват основата за споразумение на ООН за климата, което трябва да бъде завършено в Париж след година.

Пратеникът на САЩ Тод Стърн призова всички страни да приемат компромисния текст, като заяви, че провалът в Лима ще бъде разглеждан като „сериозен срив”, който ще изложи на опасност срещата на върха в Париж и доверието в способността на системата на ООН да се справи с промените в климата.

„Нямаме време за нови дълги преговори и вярвам, че всички го знаем”, каза той и добави: „Часовникът тиктака”.

Спорът между двете държави, произвеждащи най-много парникови емисии, подчертава, че споразумението, което обявиха президентът на САЩ Барак Обама и китайският му колега Си Дзинпин миналия месец за борба с климатичните промени, не се е трансформирало в нов, съвместен подход.

Европа е уязвима от горещи вълни

Европа е затрашена десет пъти повече от горещи вълни от преди. Това установиха учените, които преди време отркиха, че глобалното затопл...

Прочети повече

ЕС, Русия и други развити нации изразиха готовност да приемат смекчен вариант на текста за мерките, които всички нации трябва да предприемат преди срещата в Париж през декември следващата година.

Много развиващи се нации заявяват, че текстът не задължава достатъчно богатите нации да съберат средствата в размер на 100 млрд. долара до 2020 г., нито пък да помогнат за създаването на механизъм за компенсации за щетите и загубите от бури, наводнения и повишаващото се морско ниво.