Иранските дронове и сложните военноморски мини превръщат Ормузкия проток във високорискова зона. Горящи танкери показват колко зависима е световната търговия от тази тясна зона в Персийския залив, пише Welt. Иран прилага уроците, които Русия беше принудена да научи в Черно море.
Двата танкера „Зефирос“ и „Сейфси Вишну“ горят край бреговете на Ирак, след като бяха ударени от безпилотни надводни апарати, пуснати от близкия Иран. Влекачи и противопожарни кораби обграждат горящите съдове. Ударът е станал в особено уязвим момент, когато нефтопродукти са били прехвърляни от един кораб на друг.
Само танкерът за суров петрол „Сейфси Вишну“, плаващ под флага на Маршалови острови, има товароносимост от приблизително 73 900 тона, което се равнява на почти половин милион барела петрол. Ако двата танкера потънат, това може да причини голяма екологична катастрофа. Още: Стармър отговори на призива на Тръмп да му помогнат в Ормузкия проток: Не искам да въвличаме НАТО в това
Двата танкера са част от шест търговски кораба, повредени или унищожени от иранските сили в Персийския залив, докато са се опитвали да преминат към открития Индийски океан.
Междувременно Ройтерс съобщава, че Иран вероятно е започнал да минира Ормузкия проток. По този начин Персийският залив се превръща в капан за петролни танкери, контейнеровози и газовози, с дългосрочни последици за световната икономика. Твърдението на президента на САЩ Доналд Тръмп, че американският флот може надеждно да поддържа пролива и залива отворени за търговско корабоплаване, изглежда все по-неубедително.
Това се обяснява с факта, че Иран не разчита на „класическата“ морска война, а на подход, който руснаците вече бяха принудени да използват в Черно море. Надводните кораби и търговските съдове са изключително уязвими към бавно и ниско летящи дронове, както и към дистанционно управляеми надводни и подводни апарати, превозващи взривни вещества. Освен това съвременните мини напомнят повече на подводни дронове, отколкото на „рогатите“ взривни топки от филмите за Втората световна война. Те могат самостоятелно да се насочват към открита цел и да я атакуват.
Ормузкият проток е особено подходящ за подобни „дребномащабни“ военноморски тактики. В най-тясната си точка, между иранския остров Ларак и остров Ас-Салама в Оман, протокът е широк малко над 38 километра, като корабоплавателният коридор е ограничен до около 3 километра във всяка посока. Иранската брегова линия тук се издига стръмно, а крайбрежните планини са подходящи за скрито изстрелване на безпилотни летателни апарати. Още: Иран пак подпали единствения маршрут за износ на петрол от ОАЕ извън Ормузкия проток (ВИДЕО)
В годините преди войната Иран изкопа десетки тунели по крайбрежието, което му позволява да разполага дистанционно управляеми лодки. Още през 2025 г. Иран публикува видеоклипове на такива плавателни средства, всяко от които носи една или две мини. Достоверността на твърденията за „стотици“ подобни апарати остава открита, както и колко от тунелите вече са открити и унищожени. На практика обаче са необходими само няколко кораба, попаднали на мини, за да се наруши корабоплаването за седмици или дори месеци.
Надводните дронове са трудни за откриване
На публично достъпните кадри иранските надводни дронове изглеждат като малки моторни лодки с дължина около 7 метра - корпуси от фибростъкло, без екипаж на борда и с минимална надстройка. Такива плавателни средства, особено при спокойно море, са трудни за откриване от радар. Те обаче са способни да доставят до 500 кг експлозиви до целта си със скорост над 40 възела.
Успешните удари на Украйна срещу плавателни съдове в Черно море показаха колко е трудно дори за въоръжените кораби да се защитят от подобни атаки. Фрегатите и корветите на НАТО разчитат на скорострелни малокалибрени военноморски оръдия, за да отблъснат такива заплахи, но търговските кораби са практически беззащитни. Още: Германия пак каза на Тръмп, че не знае какво прави: Без нас и НАТО в Ормузкия проток (ВИДЕО)
Дори ескортен разрушител би се затруднил да отблъсне координирана атака от няколко дрона, а ресурсите на ВМС на САЩ не са достатъчни, за да ескортират всички товарни кораби в залива. Ако такъв дрон порази кораб, товарният съд не е задължително да потъне веднага, но може да бъде обездвижен. Според съобщенията тайландският товарен кораб Mayuree Naree е първата жертва на подобна атака.
Защитата става още по-сложна, ако дронове се използват за автономно поставяне на военноморски мини в пролива. Според американски доклади най-опасната мина в иранския арсенал е китайската EM-52. Тя лежи на морското дъно на дълбочина до 200 метра. При откриване на цел в обхвата на своите акустични и магнитни сензори, мината може да насочи заряда си към нея чрез подводна „ракета“ със скорост над 100 възела и обхват около 3 километра. Една такава мина може ефективно да блокира цял корабоплавателен коридор.
В допълнение към китайските разработки Иран може да използва и руски дънни мини UDM, както и собствени разработки, базирани на тях. Тези мини са проектирани за по-малки дълбочини и са устойчиви на съвременните техники за минно тралене. Те могат да бъдат поставяни от малки кораби или дори пускани от големи дронове. След това се установяват на морското дъно, ставайки практически невидими за хидроакустичното разузнаване.
It appears Strait of Hormuz has been partially mined by Iran.
— Clash Report (@clashreport) March 16, 2026
The Pakistani Aframax tanker Karachi transited on March 15–16 with AIS turned on, openly broadcasting its position, unusual if the area were fully mined.
Its route hugged Iranian waters, suggesting controlled or… pic.twitter.com/93zU3rtvFn
Тези мини са оборудвани със сензори за магнитно поле и компютърно управление, които, в зависимост от предварително зададената програма, могат да се активират едва след преминаването на няколко кораба. Това ги прави донякъде устойчиви на съвременните методи за минно тралене, при които дистанционно управлявани лодки-симулатори възпроизвеждат „магнитния подпис“ на голям кораб, за да предизвикат преждевременна детонация на мините. Още: Макрон е поискал нещо от Гърция: Може ли Атина да разшири ролята си във войната с Иран?
САЩ имат сравнително малко възможности за противодействие. Последните специализирани кораби за лов на мини от клас „Авенджър“ с дървен корпус, които десетилетия бяха базирани в Персийския залив, бяха изтеглени от експлоатация миналия септември и сега на практика се бракуват.
По-новите многоцелеви крайбрежни бойни кораби, като Littoral Combat Ship, остават. За разлика от по-старите специализирани миночистачи, те не навлизат директно в минни полета, а разчитат на дистанционно управляеми лодки-симулатори, подводни дронове и хеликоптери с оборудване за откриване на мини. Концепцията се счита за модерна, но е уязвима от технически повреди.
Като особено проблематични се посочват устройствата на кърмата, използвани за изстрелване на дроновете. Ако този механизъм се повреди, корабът вече не може да изпълнява противоминни операции. Докладите описват също повреди по теглителните устройства, загуба на канала за дистанционно управление и проблеми със сонара в мътни плитки води - именно такива са условията в Персийския залив. Освен това тези кораби имат по-силна магнитна сигнатура от предишните дървени миночистачи. В резултат ВМС на САЩ са силно зависими от сложни системи за дистанционно разминиране и ако една от тях се повреди, цялата противоминна защита може да се срине.
Една от първите операции на германския флот извън зоната на отговорност на НАТО беше разчистването на иракски мини в Персийския залив през 1991 г. Операцията продължи няколко седмици и показа колко трудоемък и времеемък е този процес. Още: Има ли нов скок в цената на петрола: Актуални данни
На този фон обещанието на Доналд Тръмп да запази Ормузкия проток отворен за международно корабоплаване изглежда все по-нереалистично. Тесният проход, защитен от технически уязвими системи за противоминно противодействие и заплашен от трудно откриваеми безпилотни лодки, ударни дронове Shahed и усъвършенствани дънни мини, трудно може да бъде контролиран само с политическа решителност. Дори няколко прецизни удара или детонации на незабелязани мини биха накарали застрахователите да откажат покритие, а корабните компании да избягват маршрута.
Автор: Бенедикт Фюест за Welt
Превод: Ганчо Каменарски
