НАТО не се намеси в американо-израелската война срещу Иран. Въпреки това конфликтът достатъчно ясно показа слабостите в отбраната на Алианса, които могат да го поставят в трудна позиция, ако бъде атакуван от Русия. Кои са тези слабости отбелязва журналистът на Politico Виктор Джак в свой материал:
1. Недостиг на боеприпаси
Войната с Иран разкри проблема с недостига на боеприпаси в НАТО.
САЩ използваха около половината от целия си запас от критични ракети Patriot (не само това, но САЩ изразходваха и най-малко половината от арсенала си от ракети THAAD - вижте 7 седмици война изпразниха арсенала на САЩ: При сблъсък с Китай се очертава кошмарен сценарий), докато френски представители предупредиха за недостиг на ракети Aster и Mica. Отбранителни компании като Rheinmetall и MBDA също посочиха нарастващото търсене и предстоящия недостиг.
Според Джъстин Бронк, старши научен сътрудник в Кралския институт на обединените служби, като се има предвид, че Москва произвежда 6000 до 7000 бойни дрона на месец, съюзниците от НАТО ще останат без високоефективни противовъздушни ракети в рамките на седмици.
2. Неравенство във въздуха
Способността на Иран да продължи да обстрелва съседните държави от Персийския залив въпреки въздушните удари на САЩ показа несъстоятелността на идеята, че една държава може да бъде принудена да капитулира чрез бомбардировки, като се използват конвенционални самолети. Това казва Питер Веземан, старши сътрудник в Стокхолмския международен институт за изследване на мира.
Още: Когато руските войски бяха изтласкани от Киев, Европа допусна грешка
Следователно НАТО ще трябва да преосмисли концепцията си за въздушно превъзходство и да потърси креативни решения за възпиране на Русия. Това може да стане с рязко увеличаване на инвестициите в прецизни оръжия с голям обсег, способни да поразяват съоръжения за производство на дронове и военни цели дълбоко в руска територия, е цитиран да казва Бронк.
3. Недостатъчни военноморски способности
Ограниченото разполагане на европейски сили в подкрепа на САЩ в Персийския залив показа и сериозния недостиг на инвестиции във военноморските сили на НАТО.
Най-фрапантният пример беше Обединеното кралство. Три седмици бяха нужни да се изпрати разрушителят HMS Dragon в Средиземно море и веднага след това се наложи той да бъде върнат обратно в пристанището заради техническа неизправност.
"От 2022 г. насам се фокусираме много повече върху сухопътните сили и сега изведнъж виждаме, че военноморската готовност в страните от НАТО всъщност е доста ниска", каза Ед Арнолд, бивш служител на НАТО.
А в един конфликт с Москва, военноморските сили биха играли ключова роля в търсенето на подводници край северното крайбрежие на Колския полуостров и в неутрализирането на кораби, въоръжени с крилати ракети "Калибър", отбеляза Сидхарт Каушал, експерт по морска сигурност в RUSI.
4. Сериозни разногласия
Войната също така задълбочи разногласията и разделението в НАТО. Рискът след Иран, според Арнолд, е, че "президентът може да каже: "Този път няма да се намесваме" или да се съгласи само на ограничено разполагане на войски при една руска инвазия".
5. Голямото значение на Украйна
Само дни след началото на войната в Иран, Украйна изпрати своите експерти по дронове, за да помогне на страните от Близкия изток. Киев в крайна сметка подписа и десетгодишни споразумения за сътрудничество в областта на отбраната с държавите от Персийския залив.
Това показа сериозната помощ, която може да окаже Украйна със своята експертиза и боен опит.
Според Бронк, Алиансът сега трябва да работи по създаването на "пояс" от възможности за борба с дронове по-близо до руската граница като първа линия на защита.
Според двама дипломати от НАТО, Алиансът трябва да се фокусира и върху укрепване на индустриалните си отношения с Украйна, включително да се отделят повече средства за програмата UNITE-Brave - съвместната инициатива между НАТО и Украйна за военни иновации.
Източник: Politico
