През 1993 г. тогавашният македонски президент Киро Глигоров обещал промяна на името на Славянска Република Македония и промяна на идентичността - славомакедонци със славомакедонски език по време на разговорите с първия гръцки преговарящ за името.
В мемоарите си тогавашният председател на парламента Стоян Андов заяви, че все пак в края на краищата Глигоров стигнал до извода, че славянската Македония би предизвикала сериозна криза не само в страната, но и в региона, съобщава информационният сайт МКД.
Според тези мемоари и интервюта по време на една от срещите на първия гръцки преговарящ за името Елефтериос Караянис с Киро Глигоров се стигнало до решение за ново име - Славянска Македония.
В едно от интервютата, дадени няколко години по-късно, Караянис казва, че Глигоров приел името Славянска Република Македония, етническа идентичност славомакедонци, език славомакедонски. „За да подпише това, на Глигоров беше необходимо да се осигурят 81 депутати. По онова време СДСМ и неговите партньори са 75-76, от 120, а е необходима подкрепата на 80 депутати. Казахме му това, той каза добре, ще се опитам да убедя Андов (тогава председател на парламента). В понеделник (7 юни 1993 г.) научихме, че това не е било прието от Андов, а по-късно бяхме уведомени, че чуждо правителство се е намесило, за да се предотврати този договор."
В интервю на 18 ноември 2013 г. пред телевизия Алфа Стоян Андов потвърждава казаното от Караянис и допълва: “Веднага му казах, че това е много неблагоприятен вариант за държавата, че тук имаме албанци, турци и роми, че такова име може да доведе до вътрешни разделения. Може би Глигоров беше под натиска на Милошевич, аз не знаех това. Киро не ми каза нищо за среща с Милошевич по този въпрос. Но в крайна сметка той се съгласи с оценката, че това решение може да доведе до сериозна дестабилизация не само в страната, но и в региона", каза Андов, цитиран от БГНЕС.
„Той много малко се включваше в разговора, само ако имаше да попита още нещо. След като свърших, той най-накрая каза: да, да. Три пъти каза "да". И разбрах, че приема моите аргументи и че мисли също така. Разбира се, това означаваше отхвърляне."
Глигоров предложил вариант за осигуряване на необходимите 80 депутати за гласуване на новото име като се проведат предсрочни избори. Според неговите думи тогавашният лидер на СДСМ Бранко Цървенковски се радвал на голяма популярност и това можело да доведе до промяна на разпределението на силите в парламента. Но Андов бил против. Все пак имало предложение, но то не било подкрепено от мнозинството в парламента и предсрочен вот не се състоял.
