Вчера, на 12 февруари, Локомотив Пловдив победи градския съперник Ботев в дербито от 1/4-финалната фаза на Купата на България. Единственият гол падна в 7-мата минута и бе дело на Парвиз Умарбаев. След мача финансовият благодетел на „канарчетата“ Илиян Филипов пусна емоционална публикация в група с фенове на „жълто-черните“ в социалните мрежи, с която обясни защо според него Ботев е загубил мача. Той сподели, че има доста критики към много хора и се чувства предаден.
Илиян Филипов: „Тази вечер се чувствам предаден“
Ето какво написа Илиян Филипов: „Днес загубихме. Загубихме, защото не разбрахме, че това беше мачът на сезона. В такива двубои не се играе просто футбол – играе се за чест, за клуб, за всички, които стоят зад емблемата. Имам много критики. Към футболистите. Към треньорския щаб. Към ръководството. И към себе си. Тази вечер се чувствам предаден. Защото се опитваме да правим всичко възможно, за да има стабилност, ред и перспектива в клуба. И когато вложиш всичко от себе си, а получиш шамар, боли. Прочетох много от вашите коментари. Разбирам разочарованието. То е нормално.
Още: "Много въпроси имах към съдията, но избяга": Херо оспори гола на Локомотив

„Ботев е на всички нас“
Но няма да приема внушенията, че целта ми е просто да напълня стадиона, а с такава игра няма да има хора. Ботев не е мой клуб. Ботев е на всички нас. И стадионът не се пълни заради мен – пълни се заради любовта към жълто-черната идея. И нека бъда ясен – аз не съм собственик и не притежавам нито една акция. Дойдох в най-тежкия момент, за да спася Ботев от фалит и да нормализирам финансовото състояние на клуба. Това беше и остава единствената ми цел.
Още: Локомотив седна на престола в Пловдив! Умарбаев изхвърли Ботев от Купата на България

„Лесно е да абдикираш, аз няма да го направя“
В нито една минута няма да остана, ако разбера, че не съм желан от масата фенове. Ботев не е личен проект. Ботев е общност. Лесно е да абдикираш, когато любимият ти клуб е в трудност. Лесно е да се отдръпнеш. Аз няма да го направя. Надявам се и много от вас да не го направят. Преди седем месеца клубът беше на ръба на фалита. Това удобно се забравя. Изправихме се. Заедно. И ще продължим да се изправяме – пак заедно. Да, всички носим вина. Аз. Ръководството. Треньорите. Играчите. Но отговорността не е бягство. Отговорността е действие“.