Българинът забрави да ходи на мач

Футболната култура у нас изчезна заради корупция, съмнения и твърде много чужденци

Чували ли сте за ФК Хайденхайм? Ако не сте, голяма е вероятността и повече никога да не чуете. Става въпрос за футболен отбор от трета дивизия в Германия, базиран в градче с 48 хиляди жители. В домакинството срещу Рот-Вайс Ерфурт (2:1) на 29 март тимът бе гледан от 11 400 зрители, почти изпълнили 13-хилядния капацитет на клубния "Войт Арена". С други думи - с 1400 повече, отколкото на последното вечно дерби между Левски и ЦСКА, най-големия мач на България.

Двубоят между „сини“ и „червени“ от своя страна бе най-посетеният от началото на плейофната фаза в елита. А тя бе въведена, точно за да повиши бутиковия интерес към първенството. Засега очевидно експриментът не дава резултат.

Критичен минимум

Че българинът масово загърби ходенето на мач като част от обичайните си (и едно от най-евтините) забавления, не е новина. Някога препълнените трибуни днес пустеят, хора има само в секторите с крайните ултраси, които отдавна не са от най-безопасните места.

Сравнението с „Хайденхайм“ обаче поставя под въпрос тривиалното обяснение, че отдръпването на феновете е заради слабия футбол. Удар по него са и периодичните съобщения от медията - собственик на телевизионните права, за високи рейтинги при излъчванията на завързани двубои. Едва ли причината може да се търси и в насилието - за съжаление то е спътник на футбола в цяла Европа. А стадионите в Швеция например се пръскат по шевовете, независимо че там хулиганските сбивания са всекидневие, а съвсем скоро при такова бе погубен и човешки живот.

Според социолога Юрий Асланов ниската посещаемост е заради комплекс от фактори, основният от които трябва да се търси в зората на прехода. „В моето детство трибуните се пълнеха, понякога дори повече за мач от вътрешното първенство, отколкото за международен. Но футболът още не се правеше заради парите. Когато те навлязоха и клубовете бяха приватизирани, се случи това, което и в много други области от живота у нас. Новите собственици трябваше някак да се договорят за честно първенство, но не го направиха. И затова днес гледаме абсурдната сцена как след първия съдийски сигнал 22-ма играчи тръгват не след топката, а след съдията - смята Асланов. - Очевидната нагласеност и липса на феърплей отблъсна хората. Заради това постепенно и във футбола се насади добре познатото ни от други области обществено съзнание, че у нас винаги всичко е предварително уредено. После дойдоха и агитките, които намериха в спорта отдушник за натрупаната агресия, започнаха да правят и политика. И допълнително отблъснаха феновете.“

Мнозина твърдят, че обяснението може да се търси и в липсата на футболна култура у нашенеца - той е готов да отиде на мач само когато любимият тим е във възход, но не оказва подкрепа в моменти на криза. Наскоро

„Лудогорец“ нагледно доказа това - 43 хиляди гледаха "орлите" срещу „Валенсия“, но във вътрешния шампионат тимът е едва седми по посещаемост. „Това беше не толкова резултат на любов към футбола и отбора, колкото нужда на хората да усетят позабравеното чувство на достойнство и чест от успех на българския спорт. „Лудогорец“ обаче е изключение, а чувството все по-малко ще ни спохожда - трудно е да има международни победи, щом няма силно първенство“, твърди Асланов.

По думите му сравненията със Западна Европа са излишни: „Там нещата отдавна са концентрирани повече върху престижа на отделния град и регион, докато тук важна продължава да е държавата като цяло. Затова и двубоите на местния отбор, независимо в коя дивизия играе, са събитие. Освен това, за разлика от българските, тамошните клубове не ориентират селекцията си предимно към имигранти, а залагат на собствени кадри, генерации от местни таланти. Това допълнително привлича публиката. Запалянковците изкупуват билетите предварително, защото са убедени, че отборът ще играе честно и всеотдайно, дори да не е толкова добър.“

Дали е възможно скоро българите да се върнат на стадиона? Според социолога - твърде малко вероятно: „Промяната у нас ще е мъчителна и ще дойде заедно с културното израстване на обществото като цяло. Няма да стане изведнъж, а постепенно. И то когато бизнесът в спорта направи така, че да започне да бъде възприеман като инструмент за повишаване на конкуренцията и качеството, а не като синоним за тъмни сделки.“.

 

ВЕЧНОТО ДЕРБИ КОПАЕ ДЪНОТО

Важен фактор за посещаемостта на футболните мачове безспорно е и начинът, по който отделните клубове развиват своите марки. А в ерата на интернет за този процес от ключово значение е присъствието на спортните организации в социалните мрежи - най-близкия път за ефективна комуникация с привържениците.

В това отношение „Левски“ е доста по-напред от конкуренцията с над 312 хиляди харесвания на официалната страница във Фейсбук. В Туи­тър обаче профилът на „сините“ извършва по-скоро смущаваща дейност, съобщенията там се публикуват веднъж на три-четири месеца, а темите им са най-разнообразни като опазване на природни паркове, компютърни игри, политически протести - всичко друго, но не и футбол.

В ЦСКА доскоро изобщо не използваха социалните мрежи за връзка с феновете. Профили в най-популярните платформи - Фейсбук, Туи­тър, Гугъл плюс, Пинтерест и Ютюб, бяха създадени едва миналата есен покрай началото на стратегията „ЦСКА - това си ти!“ и отварянето към публичност на дружеството. Все още обаче „червените“ са неразпознаваеми там.

Във Фейсбук например официалната им страница е харесана едва от 4200 души - около 10 пъти по-малко, отколкото ауди­торията на най-голямата неофициална. В Туитър пък последователите на „армейците“ са едва 82-ма. Шампионите от „Лудогорец“ също поддържат активен Фейсбук профил, но въпреки усилията и всекидневната информация са се спрели около 4200 харесвания. Другите три клуба, които комуникират успешно с привържениците в интернет, са пловдивските „Ботев“ и „Локомотив“ и старозагорският „Берое“.

 

ПОД 2000 ГЛЕДАТ ВЕКОВНИЯ ЛЕВСКИ

Навръх стогодишния си юблей „Левски“ е на път да запише антирекорд по посещаемост. В 13-те домакински срещи на „сините“ в редовния сезон отборът е гледан от общо 24 450 зрители, или само 1880 средно на мач.

За цялата „А“ група числото е още по-ниско - 1716. Ако извадим първите три най-наблюдавани тима в своеобразното класиране - ЦСКА, „Ботев“ Пловдив и „Берое“, броят на средните посещения на двубоите в българския елит ще падне още по-ниско.

„Червените“ са ненадминати с 4730 фенове в домакинска среща, а „жълто-черните“ и старозагорците все пак поддържат публика от над 3000 човека на мач.

Малко по-висока е посещаемостта в плейофната фаза от първата седмица. Това се дължи единствено на дербитата ЦСКА - „Левски“ (над 10 хиляди зрители), „Ботев“ - „Локо“ (3500 зрители) и „Лудогорец“ - „Литекс“ (5450 зрители). Двубои като „Локо“ Пд - „Левски“ и „Литекс“ - „Черно море“ бяха наблюдавани от обидно малко запалянковци.

А във втората седмица положението е отчайващо, като единствено домакинствата на „Берое“ са гледани от малко повече хора.

 

"СИНИТЕ" С НАЙ-МНОГО ФЕНОВЕ ВЪВ ФЕЙСБУК

Важен фактор за посещаемостта на футболните мачове безспорно е и начинът, по който отделните клубове развиват своите марки. А в ерата на интернет за този процес от ключово значение е присъствието на спортните организации в социалните мрежи - най-близкия път за ефективна комуникация с привържениците.

В това отношение „Левски“ е доста по-напред от конкуренцията с над 312 хиляди харесвания на официалната страница във Фейсбук. В Туи­тър обаче профилът на „сините“ извършва по-скоро смущаваща дейност, съобщенията там се публикуват веднъж на три-четири месеца, а темите им са най-разнообразни като опазване на природни паркове, компютърни игри, политически протести - всичко друго, но не и футбол.

В ЦСКА доскоро изобщо не използваха социалните мрежи за връзка с феновете. Профили в най-популярните платформи - Фейсбук, Туи­тър, Гугъл плюс, Пинтерест и Ютюб, бяха създадени едва миналата есен покрай началото на стратегията „ЦСКА - това си ти!“ и отварянето към публичност на дружеството. Все още обаче „червените“ са неразпознаваеми там. Във Фейсбук например официалната им страница е харесана едва от 4200 души - около 10 пъти по-малко, отколкото ауди­торията на най-голямата неофициална. В Туитър пък последователите на „армейците“ са едва 82-ма.

Шампионите от „Лудогорец“ също поддържат активен Фейсбук профил, но въпреки усилията и всекидневната информация са се спрели около 4200 харесвания. Другите три клуба, които комуникират успешно с привържениците в интернет, са пловдивските „Ботев“ и „Локомотив“ и старозагорският „Берое“.

 

НА БАЛКАНИТЕ АГИТКИТЕ СА МНОГО ПО-АКТИВНИ

Във всички първенства на съседните на България страни посещаемостта на футболните мачове е по-сериозна, показва статистиката. На север от Дунав например румънският футбол се радва на доста повече фенове. Средно на мач там ходят по 3809 зрители, а най-гледаните - „Стяуа“, „Петролул“ Плоещ и „Динамо“ Букурещ, рядко падат под 10 хиляди в домакинствата си.

Почти същото е числото и в Сърбия - 3805. Но разликата между лидера и последния в класацията е доста по-драстична. Белградският гранд „Цървена звезда“ разчита на подкрепата на над 17 хиляди привърженици във всеки мач на „Мала Маракана“ (при градския съперник „Партизан“ публиката е близо три пъти по-малко), а опашкарят „Спартак“ Златибор е гледан само от 920 запалянковци.

При южните ни съседи Турция и Гърция традиционно любовта към футбола е доста по-голяма, поне в количествено измерение. Средната посещаемост в Супер лигата e 13 074 зрители, а най-популярните клубове „Фенербахче“, „Галатасарай“, „Бешикташ“ и „Трабзонспор“ рядко събират по-малко от 20 хиляди фенове на своите стадиони.

В Гърция също играта е доста по-интересна за хората. Там дори най-слабо гледаният домакин - АЕЛ Калони, може да се похвали с посещаемост над 1000 зрители. А в двубоите на четирите гранда „Олимпиакос“, ПАОК, „Панатинайкос“ и „Арис“ публиката създава страхотна атмосфера. От съседите ни зад нас е единствено Македония - с 1144 зрители средно на мач.

Съвсем логично най-посетените първенства носят по-добри пари от билетите. В Турция двубой на „Фенербахче“ или на „Галатасарай“ на живо може да струва над 30 евро, а в дерби стойността е дори по-висока. Подобна е и ситуацията в Гърция, където за срещи на грандовете феновете плащат над 25 евро.

България е една от страните с най-евтини пропуски. Ако изключим стадионите на водещите клубове, където цената е между 8 и 10 лв., за останалите цените рядко надвишават пет лева. Въпреки това българите се въздържат да харчат дори дребни суми, за да ходят на трибуните.

ИВАН ЖИКОВ, вестник "Преса"