Чешки автор повдига завесата към ужасната истина за бежанците

Двама братя (на 13 и на 20 години) бягат от ужаса на войната. Амир е по-големият – и знае как да го направи. Но планът му се превръща в невъобразима трагедия. Загубили родители и родина, двамата бежанци тепърва ще се разделят с най-важното в живота – вярата, че хората са добри, и надеждата да живеят нормално.

Мрачна гоненица, лишена от логика и човечност, „Умора на материала” заприличва на безсмислена и пълна с агресия компютърна игра, поставяща на изпитание умението на героите да оцелеят. С една-единствена разлика: те са в съвсем реалния лабиринт, наречен Европа. Един уморен и автоматизиран континент, в който идеята за собственото ни благосъстояние изяжда способността да сме човечни.

Разтърсващ и стъписващ роман за липсата на свобода, за унижението и злоупотребата, за всичко онова, което води до умора на материала, наречен човек.

„УМОРА НА МАТЕРИАЛА” излезе в разгара на голямата криза с бежанци от Близкия Изток и се превърна в предупреждение за онова, което може да се случи отново със смяната на режима,например в Афганистан – или същността на проблеми като този на полско-беларуската граница. Книгата удиви с откровеността си чешката публика, като критиката я оцени възможно най-високо и тя се превърна в роман на годината на наградите „Магнезия Литера”. Българският превод е дело на Красимир Проданов, а изданието – на „Изида“.

Многократно награждаваният в родната си Чехия и на Стария континент Марек Шинделка (38) предлага да се впуснем в едно невъобразимо преследване, като целта е една-единствена… Собственият ни живот.

ИЗРЕЧЕНО ОТ ГЕРОИТЕ НА ШИНДЕЛКА

• „Европа е коридори, детелини по магистралите, складове за логистика – и най-вече огради.”

• „Немците започнаха да убиват евреите при вас, в Европа. Евреите избягаха от Европа, взеха ни земята и убиха прародителите ми, така че избягахме в Сирия. В Сирия всички взеха да се избиват един друг, затова сега бягам в Германия, кое точно не разбирате?!”

"Завръщането на белязаните" – сериозна българска заявка в жанра фентъзи

Анастас Анастасов прави своя дебют в жанра фентъзи с романа си „Завръщането на белязаните“ (издание на „Изида“)...

Прочети повече

• „Децата са способни на най-големите страхотии – припомни си Амир. – Вършат ги абсолютно чистосърдечно. Дайте на едно дете нож или автомат, позволете му да воюва и ще се уверите.”

„Написах „Умора на материала” в шок и с огорчение – казва писателят. – Една новина за зарязан край австро-унгарската граница камион обиколи Европа. В утробата му се бяха задушили шестнайсет души. Въпреки че това показа същността на бежанската криза, новината бързо беше забравена. Затова си казах, че след като медиите са способни да консумират в голямо количество нещастни истории, ще взема една от тях и ще се опитам да напиша как всъщност са изглеждали може би нещата.”

Така се ражда книгата, която иска да покаже „опакото на Европа”. „Умора на материала” не сочи към конкретна страна или геополитическа ситуация. Точно в това е успехът на Шинделка – книгата му се приема еднакво добре навсякъде, тя става глобална.

Авторът е добре познат и у нас с умението си да пише кратки истории. През годините излязоха неговите харесвани и награждавани сборници с разкази „Останете с нас” и „Картата на Анна”, който Марек Шинделка представи с литературно турне и в България. На български е публикуван и романът му „Грешка”. Сега „Умора на материала” ни предизвиква да преосмислим собствените си граници на приемане. Всяка материя остарява, става чуплива – предупреждава писателят. Важно е това да не се случва с емоциите ни, с усещанията.

МНЕНИЯ НА ЧИТАТЕЛИ

Скандинавски трилър за тъмната страна на човешката природа

„Човешката природа“ от Йорген Бреке (изд. „Изида“, превод Евгения Кръстева) е роман, който с подхода си към мот...

Прочети повече

• „Изключително завладяваща. Дълбоко ме докосна. Но повече не издавам, трябва да се прочете!” (Мармарек)

• „Харесва ми, че авторът не избягва сложни теми като тази. Книгата иска да обърне внимание върху проблемите на съвременния свят.” (Луциеве)

• „Книга, написана на очарователен, поетичен език, който на места се съчетава гениално със сюжета.” (Етрангер)

• „Изгълтах я за един следобед и една вечер, не можах да спра, докато не я прочета. Депресивна, пълна с отчаяние.” (Мол378)

В текста е използван разговор на Марек Шинделка със сп. „Респект”, както и читателски мнения от Databazeknih.cz