Позитивните утвърждения, кратки изказвания като „Аз си заслужавам“ или „Избирам щастието“, са сред най-популярните инструменти за самопомощ в социалните медии. Обещанието е просто: ако ги повтаряте достатъчно често, ще станете по-щастливи, по-спокойни и дори по-здрави. Но какво казва науката?
9 причини все повече мъже да избягват брака
Теорията за самоутвърждаването е формулирана от психолога Клод Стийл в края на 80-те години на миналия век. Тя се основава на идеята, че хората имат силна нужда да вярват, че са „достатъчно добри“ и „достойни“. Когато се сблъскаме с провал, смущение или отхвърляне – като лоша оценка, грешка на работното място или раздяла– този образ за себе си може да бъде разклатен. В такива моменти повтарянето на положителни послания към себе си би трябвало да действа като психологическа защита и да запази чувството ни за собствена стойност, пише Science Alert.
Изследванията показват, че утвържденията могат да имат умерен ефект. Преглед от 2025 г. , който анализира 67 проучвания, установи, че писането или казването на положителни утвърждения има значителен, но малък ефект върху това как хората възприемат себе си и се отнасят към другите. Някои групи , като например студенти или жени, подложени на химиотерапия, съобщават за подобрения в настроението и самочувствието.
Още: Изберете число от 1 до 9 и разберете кой сте всъщност
Ефектът обаче не е универсален. Едно често цитирано проучване от 2009 г. установи, че позитивните утвърждения подобряват настроението само при хора с вече високо самочувствие. При тези с ниско самочувствие те могат дори да влошат настроението. По-скорошни проучвания обаче не винаги са потвърждавали положителните резултати, което предполага, че са необходими повече изследвания, за да се определи кой наистина има полза и при какви условия.
6 правила за парите, които богатите не нарушават
Съществуват и потенциални рискове. Прекомерната „позитивност“ може да доведе до така наречената токсична позитивност, т.е. потискане или отричане на неприятните емоции. Вместо да се изправим пред болката, може да се чувстваме притиснати да „преоформим“ мислите си и да се срамуваме, ако не го направим. Освен това, постоянното търсене на положителни чувства може да ни въвлече в цикъл на краткосрочни „допаминов“ тласък, без наистина да се справяме с проблемите.
Тестът от 3 въпроса на Фройд разкрива всичко за вас
Психолозите предполагат, че начинът, по който говорим със себе си, може да е по-важен от позитивността на самото послание. Вместо механично да повтаряме утвърждения, е полезно да практикуваме самосъстрадание – например, като си казваме: „Това е трудно“ или „Всеки би се чувствал така“. Втора техника е създаването на дистанция, тоест, обръщане към себе си в трето лице, което може да помогне за регулиране на емоциите и по-обективно възприемане на ситуацията.
В крайна сметка, позитивните утвърждения не са магическо решение. Те могат да бъдат полезни в определени контексти, но не са заместител на истинската подкрепа, терапията или справянето с реални проблеми.
Още: Защо спомените ни нараняват и как можем да се освободим от тях?
Ключът, според експертите, е гъвкавостта – да се запитаме дали дадена мисъл наистина ни помага и да изберем подхода, който най-добре отговаря на конкретната ситуация.
