Днес, 7 септември, от 18:30 ч. в залата на Македонския културно-информационен център ще бъде представен един от последните романи на големия македонски писател от албански произход Луан Старова (1941-2022) – „Цариградският емигрант“, който излезе в издание на „Персей“.
Още: "На никоя карта от 19 в. македонци няма": Акад. Иван Илчев представи нов атлас
Още: Най-дяволският сценарий за Трета световна война заради Украйна: Отиде си авторът, който го написа
Специално за събитието пристигна дъщерята на автора – Дита Старова-Керими, директор на Националната художествена галерия на Северна Македония. Тя ще участва в представянето заедно с преводача Мариян Петров и издателя Пламен Тотев.
Романът се фокусира върху историята на Балканите, регион, където интересите на големи империи и цивилизации се сблъскват едни с други на гърба на народи с различни съдби. Така книгата представя по уникален начин универсалната тема за емиграцията с разказа за едно от многобройните семейства, преживели това.
Още: "Цариградският емигрант" – личната история за преживяното заради сблъсъка на световните сили
Още: Излезе от печат атласът "Македония в европейската етническа картография"
„Цариградският емигрант“ принадлежи към многотомната „Балканска сага“ на Луан Старова, книгите от която са преведени на повече от 20 езика. За творчеството на Старова са писали световни автори като Морис Дрюон, Ален Боске и др.
Чрез историята за изгнанието на едно албанско семейство серията разказва историята на Балканите през един от най-трагичните и най-забележителни периоди – ХХ век.
Още: "Ягуарът Бруно": Първа книжка от мащабната българска поредица за животните на планетата (СНИМКИ)
Още: Фестивалът "СтолицаЛитература" се завръща с нова тема
В „Цариградският емигрант“ главният герой е Бащата (Ариф Старова), който години наред пази в тайна периода, когато учи в Цариград между 1919 и 1924 г., времето на окончателния разпад на Османската империя и периода на създаването на нова Турция под ръководството на Ататюрк. Търсенето на подробности за тайния период в живота на главния герой е катализаторът за изследването на сина-разказвач, за да създаде вълнуващ роман, базиращ се на реални факти. По политически причини бащата е принуден да емигрира в Цариград с помощта на чичо си Али Фетхи Окяр, близък приятел на Ататюрк по време на всички решителни битки за създаването на нова Турция, като негов първи премиер, президент на парламента и посланик на нова Турция във Франция и Великобритания. Бащата не отговаря на поканата на Али Фетхи, нито пък на Ататюрк да се присъедини към новите ешелони на турската власт. По-скоро той внезапно се завръща в Албания, където първо работи като съдия, след това като адвокат в Поградец, като после бяга в Струга, Македония, със семейството си през 1943 г., спасявайки се от фашизма.
Още: Романът, чиято слава идва след смъртта на своя автор
Още: Българите обичат тези думи на Хемингуей, но се оказва, че не са негови
Още: "De Profundis: Глас от бездната" – изповедта на Оскар Уайлд за любовната му трагедия (СНИМКИ)
Преди смъртта си през 1943 г. Али Фетхи Окяр заповядва на сина си, професор Осман Окяр, да пътува до Балканите, за да намери своя племенник Ариф Старова край Охридското езеро. Това най-накрая ще се случи през 1970 г., когато Осман Окяр, изпълнявайки заръката на баща си, намира Ариф Старова не в Поградец, а в Скопие. Това е подходящият момент за сина-разказвач, който с помощта на професор Окяр навлиза в тайните на времето, прекарано от баща му в Цариград.
Кралицата отровителка Катерина Медичи се подвизава в "Предсказанието" на Александър Дюма
