Нери Терзиева си отиде на 2 юни 2022 г. Веднага я обявиха за легенда, връх на българската журналистика, прима на интелигенцията, не журналист, а институция, и т.н.
Още: Oт паник атаките до писането на бестселъри: Деси Дюлгерян в Студио Actualno (ВИДЕО)
Още: "Годината на слона" - исторически роман, притча в стила на 1001 нощ
Депутатите станаха на крака да я почетат.
Не знам дали някой се сети, че след 1989-а Нери има само няколко журналистически години. И въпреки това беше запомнена. Защо?
Дали нейното появяване в „По света и у нас“ през 1990-а, като част от легендарния „Екип 2“, за много хора не беше истинската промяна? Някои са ми споделяли, че разрушаването на нашата Берлинска стена се случи на екрана, а не на площадите. И едно от доказателствата, че България вече не е същата, беше усмивката на Нери.
Още: Радослав Бимбалов и Георги Господинов сред номинираните за награда "13 века България"
А дали неочакваната емоция след смъртта ѝ не идваше и от носталгията по времето, когато Петър Стоянов и Нери до него ни даваха самочувствието, че най-после ставаме граждани на една нормална европейска държава?
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
И дали не си отиде, когато разбра, че много от мечтите ѝ няма да се случат в този живот?
Не знам дали тази книга ще отговори на всички въпроси. Написах я, след като много приятели ми казаха, че трябва да го сторя. Знам, че ако Нери гледа отгоре, ще ме упрекне. Меко казано.
Реших се да го направя, защото нещичко от тази книга може да накара някои млади хора да изберат нелесния път в живота си...
Още: Алекс Крос ни учи: "Не се страхувай от злото"
Още: Почина носителят на Нобелова награда за литература Марио Варгас Льоса
Вътрешното ми оправдание да поема риска и да напиша тази книга е точно надеждата, че ще достигне до тези, от които зависи утрешният ден на българската журналистика
Евгений Тодоров
