X
 
 

Жената, която не остаряваше

577 0
photo of Жената, която не остаряваше
Снимка: Издателство ФАКЕЛ ЕКСПРЕС
Новата звезда на френската литература Грегоар Делакур е роден през 1960 г. във Валансиен, Северна Франция. Двайсет и две годишен влиза в рекламния бизнес, където печели световна известност и всички най-престижни международни награди. През 2004 г. основава собствената рекламна агенция "Какъв хубав ден", работи за "Епъл", "Сефора", "Тетенже", "Гоу Спорт", "Галимар".

Първият му роман "Писателят в семейството" излиза едва през 2011 г., когато – според собственото му признание – Делакур се осмелява да напише изречение, по-дълго от рекламното "Без вода кожата повяхва". Романът е отличен с петте най-престижни награди във Франция за дебютна проза. Година по-късно излиза "Списъкът с моите желания", който му носи международна известност и бързо се превръща в бестселър и в касов филм. С него Делакур попада в един друг списък – на десетте най-четени автори във Франция, а сценичната му версия тръгва по световните театри. През 2015 г. парижкият театър ”Сите 13“ отбелязва 500-то представление на едноименния моноспектакъл. Истинска сензация предизвиква третата му книга "Какво поглеждаш най-напред" (2013), заради която Скарлет Йохансон подава съдебен иск срещу автора за неправомерно използване на името ѝ, което му носи глоба от 2500 евро и 150 000 читатели.

Следват романите: "Виждахме само щастие", обявен за най-добър роман на 2014 г., разминава се на косъм с най-престижната литературна френска награда "Гонкур"; "Четирите сезона на лятото" (2015) – отново оглавява списъците с бестселърите и е поставен на сцена; "Танц на ръба на пропастта" (2016).

Тук публикуваме откъс от последната му книга "Жената, която не остаряваше".

На 15 ноември излиза от печат новият роман на Елена Алексиева "СВЕТИ ВЪЛК"

Една нощ от влака насред полето слиза самотен пътник. Вместо да стигне до морето, закъдето е тръгнал, той се озовава в нелегален рудник...

На трийсет и две години, на 15 август, по време на уикенда открих Валбон – площада с Аркадите, църквата на абатството и цирка „Грюс“.

Родителите на мъжа ми бяха лека-полека остарели, лека-полека гаснеха, сякаш отсъствието на земята под краката им, отсъствието на дъждове, на ветрове и студове, които унищожават понякога цял сезон, цяла година, едно цяло съществуване, ги бяха изсушили. На балкона нямаше нито едно растение, нито едно цвете, в апартамента им – дори не нарисувано, дори не на покривка. Бяха се изрязали от предишния си живот, както се изрязва тумор и се изгаря всичко около него, сега очакваха края, без особено съжаление.

Прекарахме няколко дни с тях.

Андре държеше да ги заведе във фондацията „Майт“* в Сен Пол дьо Ванс, където не спря да се възхищава от произведенията на Джакомети, Брак, Калдер, Миро и изпита желание да работи с желязо и бронз; обядвахме в „Коломб д‘Ор“: на стените – Пикасо, Леже, Сутин, и меню от варен морски костур и агнешки карета в гювече; не бива да ни глезиш толкова, прошепна Рьоне и Андре хвана ръката на майка си, съвсем мъничка, изсушена и посивяла като речно камъче, която изчезна мигновено под голямата, мощна ръка на сина ù; благодарение на теб и на татко имам златни ръце, оставете ме да ви се отплатя, в този миг очите им светнаха и всичко беше казано. Мъжът ми ме изненадваше все повече с всеки ден. Той беше прекрасен баща и син, а аз бях в обятията му всички жени.

Всички шемети.

Излезе от печат нова книга на Виктор Суворов – СПЕЦНАЗ (ОТКЪС)

На 10 септември излезе от печат нова книга на Виктор Суворов – СПЕЦНАЗ (Тайната армия на Съветския съюз). Виктор Суворов (Владим...

Прекарахме един следобед на плажа и мястото никак не ми хареса. Себастиан не можеше да се къпе заради медузите; строяха с баща му замъци от камък, защото нямаше пясък – с кула до небето, татко! После отиде при Рьоне – по-скоро при хладилната ù чанта, студена лимонада и сладки плодове; ние с Андре се измъкнахме, разхождахме се като влюбени покрай водата, наблюдавах жените с изхабена от слънцето кожа, повяхнала, с цвят на карамел и цигарена фактура, лъскава като шоколад, и други с опъната като барабан върху лицата им кожа, всички тези тела, заблудени от илюзията, че младостта е единствената възможна красота, че очарованието се изпарява с времето. Андре ми се усмихна лукаво; накара ме да му обещая да не стана никога като тях и в замяна ми обеща, че винаги ще ме желае, каквато съм, каквато ще стана, остарявайки, после се върнахме при родителите му.

Синът ми беше потънал в дълбок разговор с дядо си, караше го да му разказва за фермата, за сезоните, за животните. Попита го дали кравите им са имали имена. Защото сигурно е много тъжно да ядеш нещо, което има име. Старецът разроши косата му: истински бащичко, но никой не изяде Еглантин, Виолет и Ирис. Умряха от старост на повече от двайсет и две години сред голямо поле с много трева и макове, лютичета и пеперуди, двайсет и две години са много за една крава, да знаеш! Помислих си какъв късмет имаме, че сме тук, заедно, живи, макар и насядали върху парещия камънак, макар и на брега на море, замърсено от водорасли и разни наноси, защото нищо не е трайно и ключът е именно да осъзнаеш това.

На трийсет и две години бях точно на половината на възрастта на Симон Синьоре, която бе току-що отлетяла с опустошен панкреас.

През есента Одет се сгоди с Фабрис – ще имам поне хубави сватбени снимки, каза тя през смях. Андре изработи невероятен стол, използва и желязо под влияние на възхищението си от онова, което Джакомети бе направил със своето „Куче“. Себастиан премина във втори клас, истински манекен за „Рьодут“, и в „Рьодут“ похвалиха изключително много работата ми за новия каталог, лято/пролет-86, похвалиха ме, че съм престанала да вмъквам в надписите под изделията ерудирани лични забележки, и най-вече увеличиха заплатата ми – сега можех да подаря на Андре пътешествието му до Скандинавия.

В йогата усвоих до съвършенство така наречените пози на триъгълника – триконазана, и на скакалеца – салабхасана, и Садху (с истинско име Лилиан-Берт) се удиви, че изкуството ù ми вдъхва нова младост, след което ми съобщи с гальовен глас, напомнящ гласа на самолетна стюардеса, че цената на курса ù се увеличава поради безработицата, преминала границата от девет на сто за активното население, ама за какво става дума, Садху? Чакай, чакай, бръмбарче, имам предложение – ако приемеш да позираш

Откъс от "Репетиции", Владимир Шаров

Откъс от романа "Репетиции" от Владимир Шаров. Владимир Шаров. Превод от руски – Здравка Петрова. Художник – Кирил Златков....

за следващата ми диплянка, ще те оставя на същата тарифа; ама защо? ама как защо, погледни се, никой не би ти дал възрастта.

Заех позата савасана – наречена още на трупа.

* Основана от известния колекционер, литограф, гравьор, търговец на произведения на изкуството и галерист Еме Майт близо да Сен Пол дьо Ванс през 1964 г., фондацията „Майт“ (Maeght) притежава една от най-големите колекции на изкуство на ХХ в. и организира периодично тематични и ретроспективни изложби на изтъкнати художници от миналия век. – Б. пр.

Превод от френски Александра Велева


Actualno.com

Етикети:

0 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Очаква се ново поскъпване на "Гражданска...

От началото на декември България е поставена под мониторинг по системата "Зелена карта" на автомобилните застраховки. Причината е непла...

Последно в Актуално