Водещото присъствие на шотландеца Дейвид Хюм (1711–1776) в историята на модерната философия не се оспорва от никого. Той е единственият измежду своите съвременници, който е бил в състояние да твори на най-високо философско равнище и редом с това да напише подробна история на своята страна.
Нещо повече – като мислител той често е оценяван като най-оригиналния англоезичен философ, а като историк е определян като автор на най-добрата история на Англия на своето време.
Като добавим към всичко това и опита му като дипломат и висш държавен служител, разбираме защо Хюм е съвършеният посредник между философията и политиката. Няма мислител, който да е осъзнавал така болезнено ролята на хорските мнения, страсти и предразсъдъци в политиката и същевременно да е притежавал философската дълбочина да обясни техния произход и действие.
Предложените в тази публикация есета са в максимална степен представителни за политическата мисъл на Хюм и показват както неговата критическа сила, така и умението му да изгради алтернатива.
