Вече сто години романът „Великият Гетсби“ се бори с вълните на времето, като кораб срещу течението на мимолетните моди в изкуството и живота. Той успя в това вековно плаване и продължава да се преражда във филми, опера, мюзикъл, балет и дори анимационни поредици.
Неголемият по обем роман на Франсис Скот Фицджералд, разказващ за мистериозен и самотен милионер в Лонг Айлънд, е сред най-четените американски произведения.
Повече за романа
Публикуван, когато Фицджералд е само на 28 години, след два изключително популярни романа и два сборника с разкази на писателя, „Великият Гетсби“ разказва за главния герой през погледа на съседа му Ник Карауей, възпитаник на университета в Йейл. Джей Гетсби, чието истинско име е Джеймс Гетс, е влюбен в омъжената Дейзи Бюканан. Съпругът на Дейзи – Том, е самонадеян, фанатичен расист и женкар – типичен представител на свръхбогатите хора, които си мислят, че всичко им е позволено.
Гетсби умира, застрелян от ревнивия съпруг на Дейзи, а Ник остава да размишлява върху смисъла на тъжния, объркващ и по някакъв начин типично американски живот на своя приятел.
Когато публикува „Великият Гетсби“, Фицджералд вече е много известен писател. Предишните му романи „Отсам рая“ и „Красиви и прокълнати“ допринасят за митологизацията на епохата, която Фицджералд пръв нарича „Ерата на джаза“. Така озаглявява той и сборника си от 1922 г. – „Разкази от джаз ерата“, утвърдил го като един от най-добрите автори на своето време.
Критика към „Великият Гетсби“
Още: "Великият Гетсби": Възходът и падението през перото на Франсис Скот Фитцджералд
Началото на „Великият Гетсби“ обаче съвсем не е толкова велико. Критиците не го одобряват, а и продажбите са слаби. Романът потъва в забвение, като за това вероятно принос има и краят на 1920-те години, ознаменуван от краха на фондовата борса. Историите за богатство и разгул не се вписват добре в атмосферата на Голямата депресия. Освен това забраната на алкохола е отменена, така че стилът и тематиката на романа съвсем излизат от мода.
Слава за "Великият Гетсби"
Посмъртното възраждане на репутацията на Фицджералд (починал през 1940 г.) се дължи отчасти на литературните критици, сред които неговите приятели Малкълм Коули и Едмънд Уилсън, и отчасти на американската армия, която раздава над 150 000 екземпляра от „Гетсби“ на американските войници по време на Втората световна война, отбелязва „Ню Йорк Таймс“.
Следвоенната американска поп култура е като машина за носталгия, а 20-те години със своя оптимизъм и разпуснатост са идеални за тази цел. Гетсби и неговата епоха отново са на мода, киното и телевизията правят свои версии, а главният герой се превръща в архетип. Нещо повече – „Великият Гетсби“ става нарицателно за самата епоха.
Още: За пръв път на български език – последните неиздавани разкази на Ф. Скот Фицджералд!
Писатели като Дж. Д. Селинджър започват да цитират романа, а холивудската адаптация от 1974 г. с две награди „Оскар“ по сценарий на Франсис Форд Копола и с участието на Робърт Редфорд и Миа Фароу в главните роли окончателно изстрелва романа в стратосферата на поп културните икони.
Книгата вече не се възприема само като описание на 1920-те години, а като по-общ портрет на съвременния човек, борещ се с отчуждението и меланхолията, копнеещ за любов. Романът става част от задължителната програма в американските училища и се приема като предшественик на „Чужденецът“ на Албер Камю, Dangling Man на Сол Белоу и „Спасителят в ръжта“ на Селинджър.
Филмът
На български романът е преведен през 1966 г. от Нели Доспевска (изд. „Народна култура“). Следващите преводи са едва след 2013 г., вдъхновени от успеха на новата холивудска версия с Леонардо ди Каприо и Кери Мълиган. Филмът на Баз Лурман е верен на епохата, но подава ръка на новите поколения чрез саундтрака с музиката на Лана Дел Рей, Бионсе, Джей-Зи и други съвременни звезди.
Днес почти всички свързват „Великият Гетсби“ с кадрите, в които Леонардо ди Каприо с искрящ и дяволит поглед вдига наздравица с чаша шампанско в ръка. Наздраве за литературния и поп културен феномен, преплувал успешно столетието и чийто последен ред е издялан върху надгробната плоча на своя автор в Мериленд, САЩ: „Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото“ (превод Нели Доспевска).
Източник: БТА
