"Шепотът на пчелите" - интригуваща история за неочакваните начини, по които често се преплитат човешките съдби

Сюжетът 

Един ден старата семейна бавачка се изгубва из хълмовете. Когато я намират, тя държи двa вързопа: в единия носи изоставено бебе, а в другия пчелна пита. Бебето, намерено от нана Реха остава в семейство Моралес.

Още: "Като вятър, съшит със земята" - Исторически роман за първите жени хирурзи

Симонопио пристига покрит с жива пелена от пчелите, които ще го придружават цял живот и ще му помогнат да промени историята на семейството, което го е приелo, както и на целия регион. Преди това той трябва да се изправи пред страховете си и да надвие врага и заплахите, който го дебнат.

На фона на Мексиканската революция, испанския грип и сблъсъците между тези, които ламтят за чужда земя и онези, които защитават собствеността си с цената на всичко, София Сеговия ни разказва една трогателна история за предаността към семейството и за братската обич, но също за предателството и подлостта, които могат да сложат край на всичко.

„Шепотът на пчелите“ ухае на лавандула, домашни рецепти, портокалови цветчета и мед.

София Сеговия

Още: Нов роман от Жоао Пинто Коелю "Майко, сладко море" излиза на 21 юли

София Сеговия е родена в Монтерей, Мексико през 1965 г. Тя е писател и сценарист. Изучава журналистика в университета в Монтерей и публикува първия си роман, Noche de Huracán, през 2010 г. През 2015 г. излиза романът El murmullo de las abejas („Шепотът на пчелите“), който ѝ печели призванието „литературно откритие на годината“ и влиза в класацията с най-продаваните книги в Мексико. Днес тя живее в Монтерей със съпруга си, децата си и трите си домашни любимци и споделя, че без тази щастлива глъчка не би могла да се концентрира, за да пише.

По повод „Шепотът на пчелите“ разказва: Този роман е художествено произведение, вдъхновено от истинската история на едно село от цитрусовия регион на северно Мексико. Няма по-голяма свобода от това да пишеш фикционална история, дори когато тя е вдъхновена от исторически факти, каквато е моята. Ключовата дума тук е „вдъхновение“. Не съм се стремяла да се придържам дословно към историческите данни: стремях се да бъда вярна само на моето въображение.

Много съм благодарна за всички случки, които споделиха с мен предците ми – споделиха с моето поколение – защото, ако съм научила нещо в това приключение, наречено писане, то е, че от случки се гради историята. Истинската и въображаемата.

Още: Издателство Лемур представя "Наследството на Тъкачната вила" от Ане Якобс