Владислав Тодоров се завръща с "Пумпал" и ново, юбилейно издание на "Дзифт"!

Далече в тъмното бъдеще на един полуостров избухва биоклетъчна революция. Безсмъртието става постижимо. Създадена е микронация от вечно млади биотитани, които се готвят да напуснат Земята на борда на Пумпала, летящо чудо на чудесата. Тъй като от гледна точка на вечността женският пол се оказва ненужен, той бива архивиран – в Космоса ще бъде отнесена само приказно красива мостра на жена, потънала във вечен сън. Безсмъртният Криптон тайно се влюбва в нея. Но за да я събуди, той трябва да премине през много перипетии и да принесе огромна жертва.

"Човекът, който пресмяташе" – безценни приказни и фантастични страници

Излезе от печат „Човекът, който пресмяташе“ – безценни приказни и фантастични страници, побрали забавните приключения...

Прочети повече

“Пумпал” е брутална приказка, в която смешното спъва страшното, иронията разваля магиите, абсурдът добива желязна логика, а езикът издевателства с чудото на творението, наречено човек. Действието безогледно ни захвърля в незнайното бъдеще, в предела на човешката история, където в утробата на мрака се крие щастливият край.

„Дзифт”

Началото на 60-те. Призрачна София. Нощта на зимното слънцестоене. Най-дългата нощ в годината. Гражданинът Лев Желязков по прякор Молеца, несправедливо осъден за убийство в Царство България, излиза на свобода в Народната република.

Едва прекрачил прага на затвора, Молеца е хвърлен в бясна надпревара с времето. Преследван от истинския убиец, той се опитва да научи истината, преодолявайки засади, избягвайки капани и коварствата на Ада – неговата фатална любов. Среднощният му бяг чертае картата на диаболичната столица, на търбуха на града, пълен с мрачни същества и всенародна идиотия. Обстоятелствата го отвеждат на места от младостта му, завзети от съвършено нова социалистическа реалност.

Законът за детето

Фиона Мей обича съпруга си, обича класическата музика, обича да свири на пиано, но работата й като съдия в Семейното отделение на Висши...

Прочети повече

Написан по законите на черния роман, а всъщност мрачна пародия, “Дзифт” е  пътуване назад във времето, към една вече разпиляна в представите ни действителност, която хвърля дългата си сянка в настоящето.

Владислав Тодоров е доктор на философските науки, преподава кино и литература в Пенсилванския университет. Първата му книга "Адамов комплекс" излиза в София (1991). В САЩ издава втората си книга – "Червен квадрат, черен квадрат: Органон за революционно въображение" (1995). Следват "Малък парадокс за театъра и други фигури на живота" и "Хаотично махало: политическа публицистика". Американските списания "Постмодерна култура" и "Челси" публикуват първите му белетристични опити. Автор е на два екранизирани романа – “Дзифт” и “Цинкограф” с филмово заглавие “Цветът на хамелеона”.