4000 жени годишно се разболяват от рак на гърдата в България

По последни данни около 30 000 жени в България са преживели заболяването и в момента са т.нар. сървайвъри – те са оцелели след лечението. В зависимост от стадия, на който е лекувано заболяването, за тези жени прогнозата е различна. За жените в първи и втори стадий тя е много добра и отлична. За съжаление при жените след тези стадии – вече трети и четвърти, драстично се нарушава продължителността на живота и в рамките на пет години те умират”, посочи д-р Младенов. По отношение на честотата на заболяване, тенденцията за европейските държави и САЩ е да се покачва. Валидно е за всички индустриално развити държави. В България този процес също е изявен, но честитата не е чак толкова висока. 72 на 100 000 е ниска към средна честота за Европа. В САЩ и някои страни в Северна Европа има данни за честота над 100 на 100 000, както и 120 на 100 000, така че честотата тук все още не е толкова висока.

Пътешествие с книга срещу рака на гърдата

Отива една жена при лекаря. Така започват много житейски истории. Ние не можем да променим началото на тези истории, но можем да промен...

Прочети повече

„По отношение, обаче, на ранната откриваемост имаме още доста да поработим. 60% са за добрите центрове, но ако се прехвърлят в общата мрежа, картината става различна. Тогава 60% от откритите случаи на рак са във втори и трети стадий, което вече е късно. Само 40% от жените се диагностицират в първи”, каза д-р Младен Младенов. Основният проблем за България остава ранното откриване на тази болест. По отношение на лечението, има стандартизация във всички диспансери спрямо европейските протоколи. Страната ни е на едно добро европейско ниво.

„През последните години достъпността до препарати вече също е много добра. И самият пациент също трябва да има лична мотивация, за да се чувства добре и да може да се откриват отрано промените в организма, които са свързани с метафизиране на процеса. Общата тенденция е развиването на рака на гърдата да се третира, като едно хронично заболяване, при което може дълго време да се поддържа качеството на живота на пациентите, без това да доведе до летален край”, каза още д-р Младен Младенов.