Идея: ДАНС да уведоми ЕК кого възнамерява да следи за пране на пари

Припомняме, че още с пускането на измененията бяха отправени серия от критики. Какви са те, можете да си припомните в материала ни относно новите предложения.

Реално особено внимание ще се обръща на счетоводители, консултанти, посредници при сделки с недвижими имоти, търговци на антики и произведения на изкуството, дилъри на виртуални валути и признати валути без златно покритие, както и попечителите. Те ще бъдат следени от НАП, ДАНС, а банки и финансови институции ще докладват за тях веднага след като сделките им надхвърлят 10 000 евро или забележат някакви съмнителни признаци.

Законовите промени ще забранят на банките да откриват или поддържат анонимни сметки, депозитни сертификати и сейфове, както и такива, наети на фиктивно име. За всяка операция над 50 евро през платежните системи, разпоредена от разстояние, а не на място, ще се търси идентифициране на наредителя и основание за плащането.

Сделки с държави и юрисдикции, които не са включени в автоматичния обмен на данни, ще подлежат на комплексна проверка, като ще се търсят реални и номинални собственици, цели на плащанията, произход на парите, източници на имущественото състояние на страните по сделката, както и пълни подробности за всяко плащане - цел, основания, размер, схема на плащане и др. Такава проверка ще се прилага и към лица, които са извън рисковия списък, но имат делови отношения с държави, оценени с висок риск за пране на пари. На свой ред нашите служби ще получават аналогична информация от Брюксел, предвиждат поправките в закона.

Ако след проверка съмненията са основателни или не са отхвърлени, то ДАНС има право да откаже създаването на дъщерни дружества или клонове, може да поиска разширен одит на такива компании, както и други мерки по тяхна преценка.

При задгранични компании в офшорни зони финансовите институции, НАП и ДАНС трябва да имат пълната информация за реалните собственици. Ако седалището на такива компании е у нас, те са длъжни да уведомят Агенцията по вписванията, ако действителните им собственици откажат предоставянето на необходимата информация. Ако се установи подаване на неистински данни за собствениците, веднага ще бъде уведомявана прокуратурата.