Назрява ново недоволство сред земеделски производители. Причината този път е подпомагането при кризи. На 10 ноември започва приемът на заявления за пострадали земеделски стопани от голямата суша през миналата година. Оказва се, че фермерите, които отглеждат месодайни крави обаче, няма да получат помощи. Поради тази причина на 11 ноември животновъди излизат на национален протест пред Народното събрание.
Стоян Христов отглежда във фермата си във великотърновското село Присово 140 крави от породата „Българско сиво говедо“. Две лета поред той транспортира вода за животните заради пресъхналите водоизточници. Разходите му скачат рекордно и заради скъпите фуражи. Въпреки това няма да получи никаква помощ заради сушата.
„Никога досега в моята кариера не са разделяли говедовъдството на месодайно и млекодайно при кризисните мерки. Нарочно сме на този кръстопът - между три землища, и трите землища са засегнати. Казусът с моя комшия, който гледа млечни крави, е, че тази нива е моя, а нивата от другата страна на асфалта е на колегата с млечните крави. Сушата каквато е била при мен, такава е при колегата, добивите ни са едни и същи, неговите крави са пасли 4 месеца на паша и моите крави са пасли 4 месеца. И двамата сме купували еднакво скъпи фуражи, и двамата сме направили еднакво големи разходи. Неговите крави ще получат субсидия, а моите крави няма да получат подпомагане“, казва Христов.
"Оказа се, че месодайните крави не трябва да пасат, сушата тях не ги бърка"
Собствениците на месодайни крави недоумяват защо техните разходи не се признават от министерството и с какво млечното животновъдство е по-ощетено при сушата.
„Оказа се, че месодайните крави не трябва да пасат, не трябва да ядат, сушата тях не ги бърка. Не виждам каква е разликата между една месодайна и една млечна крава - и едната яде, и другата яде“, коментира Петър Дундин, животновъд от Присово.
„Не разполагаме с много пасища, купуваме земи, чистим тръни, влагаме постоянно средства. Цяло лято разкарваме вода, защото нашите пасища нямат вода, и ходим с цистерна и разкарваме вода на животните. Купуваме много скъпи фуражи, в момента са на много сериозни цени. Иранската помощ не е стигнала до нас, смятам, че всички трябва да получим. Мисля, че не трябва да се дискриминира месодайно и млечно, смятам, че всички трябва да получат“, казва Ивелин Кралев, животновъд от село Кладни дял.
Още: Животновъдите: Държавата допуска нелегален внос, а гледа под лупа българските производители
„2025-а се отрази. Вода около два месеца транспортирах, за да мога да си поя животните. Също почнах да храня грубия фураж - сеното, което бях събрал юли, и в началото на февруари всичко беше приключило и трябваше да се купува отново фураж“, разказва Иван Райков, говедовъд от село Тодювци, цитиран от бТВ.
От Министерството на земеделието заявиха, че едно от изискванията за европейско подпомагане при този регламент е причинените щети да са довели до загуба на най-малко 30% от средногодишното производство спрямо предходните три години.
Сред разглежданите варианти са пренасочване на остатъчни средства от млечното към месодайното направление по обвързаната подкрепа за 2026 г., както и използване на свободен остатъчен финансов ресурс по помощта de minimis. По предварителни разчети се обсъжда той да бъде насочен към месодайното и млечното говедовъдство и овцевъдството в областите, които не попадат в обхвата на кризисната интервенция.
