X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Жертви на модата: Българските шивачки на прага на бедността

17898
Жертви на модата: Българските шивачки на прага на бедността
Снимка: БГНЕС
Всяка сутрин, 6 дни в седмицата, текстилните работници в България стават преди разсъмване. Повечето, ако не всички, получават заплати на прага на бедността.

Конкуренцията за евтино производство от Африка, Азия и Турция принуждава източноевропейските фабрики да намалят разходите.

„В Бангладеш текстилните работници стачкуват за по-добро заплащане, тук в България продължават да работят, въпреки че получават изключително ниски заплати“, отбелязва Ханс фон дер Брели в репортаж за Euronews.

Водещи световни модни марки като Hugo Boss възлагат производството си на български фирми като „Пирин-Текс“. Работниците във фабриката са изключително бързи и се нуждаят едва от 5 секунди, за да подгънат панталон.

Натискът върху служителите обаче е още по-голям. Само 11 от 1800 работници на площадката са в състояние да покрият високата производствена норма, която се подава на 1700 таблета - по един за всяко работно място.

"С тази система контролираме целия производствен процес: всяка дейност, извършвана от служителите, всяка текуща операция, времето, необходимо на за да изпълни определена задача, както и метода, който използва ... Това е най-добрата система, която някога сме имали. Благодарение на нея, ние имаме пълен контрол", обяснява Марияна Георгиева, която ръководи работата.

"Правила за хора или роботи?"

"Пирин-Текс" е разположен в малкия югозападен град Гоце Делчев, в сърцето на текстилната индустрия на страната.

"Средно работниците успяват да завършат само около 60% от задължителните задачи всеки път. В зависимост от стажа и опита им, средната нетна заплата е между 320 и 350 евро (650 и 700 лева)", разказва синдикалният лидер Костадин.

"Дали българските политици приемат закони за хора, или за роботи? Работим без прекъсване: с тази система работодателят ни има възможност да наложи принудителна система на работа", посочва Елена, текстилен работник в предприятието.

"Баща ми и майка ми живеят и работят в чужбина. Напуснаха България преди повече от 20 години. Но те все още се чувстват длъжни да ми помагат, плащат половината от разходите ми, така че да мога просто да живея нормален живот”, признава друг текстилен работник на име Ангел.

"Опитваме се да избегнем ниските заплати, но никой от чужбина не иска да дойде и да работи тук"

"Колегите ни в Западна Европа биха се изсмели, ако чуят какви са заплатите ни. Няма да ни повярват. Вярно, по-добре е да се смееш, отколкото да плачеш. Да не би ние да сме второ качество европейски граждани? Да не би да сме лоши шивачи? Да не би да ядем по-малко от колегите си в Западна Европа?", чуди се Елка.

"В България има голям парадокс. Опитваме се да избягаме от ниските заплати, бягаме от лошите си условия на живот и поемаме към чужбина, за да работим във Великобритания, във Франция или другаде... Но никой от чужбина не иска да дойде и да работи тук. А ако чуждестранен предприемач иска да инвестира в България, той не може да намери достатъчно работници", обяснява Костадин.

Около 2500 души от района на Гоце Делчев работят в чужбина, най-вече в земеделието, строителството и здравеопазването.

Да напуснеш България в търсене на по-добро заплащане

Галина оставя семейството си в България и заминава за Великобритания. Живее в Лондон и шие евтини пуловери вместо скъпи костюми. "Чувствах се като машина, наистина - като машина. Прибираш се у дома от работа, ядеш, спиш 3 или 4 часа. Чувствах се грохнала, сякаш носех огромни камъни на гърба си", признава шивачката.

"Стресът в България беше огромен. Получавах от 530 до 560 лева (260 до 280 евро) на месец. В Лондон получавам 1600 паунда (1800 евро) месечно. В България работодателят ми не ми повярва, когато бях болна, въпреки че трябваше да бъда на системи и да си купя лекарства, за да продължа (да работя). В България работното натоварване беше твърде голямо", разказва тя.

"Международните марки не искат да плащат достатъчно, за да отговорят на тези изисквания."

Една четвърт от българите обмислят да търсят работа зад граница

Близо една четвърт или 23% от българите в трудоспособна възраст обмислят да си потърсят работа в чужбина. Това сочат резултат от нацио...

Като един от основните клиенти на "Пирин-Текс", Hugo Boss редовно провежда социални одити в текстилната фабрика в Гоце Делчев, за да оцени работните процедури и практики. Резултатите се считат за добри. Ръководството настоява, че компанията има отлична репутация в България, в сравнение с други фирми, където условията са много по-лоши.

В началото на 90-те години фабриката е преместена от Гърция в България, тъй като  производствените разходи в южната ни съседка се увеличават, докато в България остават ниски.

"Всеки знае, че има тенденция в текстилната индустрия: производствените обекти се преместват от страни с високи разходи към страни с ниски разходи", разказва инженерът Виден, който работи във фабриката от самото начало и познава всяка машина в нея.

Когато Бертрам Ролман инвестира в предприятието, той е посрещнат с отворени обятия, тъй като българската икономика е в тежко положение, а текстилното производство се смята за изход от трудностите. Само за няколко години работниците рязко нарастват до 3500.

По думите на Ролман печалбите на компаниите в сектора са твърде малки, за да си позволят големи заплати. Шивашките предприятия у нас получават само 5-7% от продадените на дребно продукти, което е крайно недостатъчно за нормален живот на работниците им. В резултат на това през последните 3 години напускат над 600 души, главно в посока Западна Европа.

"От една страна, международните марки настояват, че международните стандарти трябва да бъдат спазвани и прилагани по отношение на социалните (работни) условия. От друга страна, тези марки не искат да плащат достатъчно, за да отговорят на тези необходими изисквания", твърди Ролман.

Младите с по-ниско образование са първи на опашката да емигрират

Младите българи с основно и средно образование са по-склонни да емигрират. Това е заключение, изказано от наследника на Валери Симеонов...

Търсене на други начини да свържеш двата края

От 1990 г. насам около 1.5 млн. души са напуснали България. Все повече българи продължават да емигрират, опитвайки да си намерят по-добре платена работа.

Работниците в "Пирин-Текс" смятат, че новата система не е добра за никого, твърде стресова е и им пречи да печелят повече. "Тази система от норми ни приканва да работим все повече и по-бързо. Затова хората стават депресирани, губят мотивация и просто мислят да напуснат фабриката", разказва Костадин.

Някои се съмняват, че тя е въведена с единствената цел да контролира работниците. "Не можете да увеличите производителността с тази система. Всичко това не е с цел да се контролира работният процес, а да се следят служителите, да им се плаща по-малко, в резултат на което производителността намалява", смята съпругата му Зорка, която е бивш служител на предприятието.

Заради ниското заплащане в завода, много местни жители са принудени да продават плодове и зеленчуци, за да печелят допълнително. Има и такива, които заминават за Великобритания, Франция, Германия или другаде.

Отоплението през зимата струва около 1200 лева (600 евро) - двумесечна заплата, която трябва да бъде спестена само за отопление. Прибавяйки и още 100 лева (50 евро) за разходи ток, не остават много пари за храна, признава Костадин.

19% от трудоспособното население в Румъния и 12% от това в България работят в чужбина

Над 19% от трудоспособното население на Румъния на възраст между 20 и 64 години работи в някоя от страните-членки на Европейския съюз...

Ако искаш да осигуриш образование на децата си, ако искаш да спестиш нещо за извънредни ситуации, да ходиш на почивка от време на време... просто е невъзможно със заплатата от текстилната фабрика като единствен доход, смята той.

Костадин гледа овощки, за да печели допълнително и да може да плати за образованието на децата си. "Овощните дървета са ми нещо като застраховка", признава синдикалистът.

"Никой от нас не намери това, което търсеше"

Минималната работна заплата в България е едва 286 евро - най-ниската в ЕС. В съседна Румъния тя е 440 евро, а във Франция - цели 1500 евро.

20-годишният Иван започва първата си постоянна работа като пазач в градската гимназия, но получава минимална заплата.

"Не е лесно да се намери добре платена работа в България. Завърших професионално училище заедно с 25 други съученици, които специализираха в ИТ. Но никой от нас не намери това, което търсеше, никой не получи добре платена ИТ работа ... Така че най-накрая приех тази работа на пазач - поне е интересно", казва той.

Асеновградчанка скочи срещу работодател – не плащал отпуски

Шивашка фирма от Асеновград мами работници, като не им изплаща неползвани от полагащия им се платен годишен отпуск дни. Това твърди Юли...

Заплащането в Германия, Франция или други западноевропейски държави на час е колкото това в България на ден. "В България е невъзможно да напуснеш дома на родителите си, когато завършиш училище. Как е възможно да си намериш собствен дом, когато и родителите ти получават само минималната работна заплата?", се чуди Иван.

След присъединяването на България към ЕС през 2007 г., общината в Гоце Делчев е получила около 50 млн. евро, по-голямата част от които са вложени в подобряване на инфраструктурата. Кметът на града Владимир Москов обаче смята, че е необходима по-голяма подкрепа за малките и средни предприятия в района, с което да се увеличат ниските доходи и да се намали броя на работещите бедни.

"Нуждаем се от революция в доходите. Този вид промени биха забавили вътрешната миграция в Европа. Ако успеем да предизвикаме тази революция в доходите, хората ще останат в България и ще можем да наваксаме жизнения стандарт в Западна Европа", твърди Москов.

Преместване на производството в чужбина?

Предвид ожесточената глобална конкуренция, бъдещето на текстилната индустрия в Източна Европа изглежда мрачно. Според Бертрам Ролман производителите на текстил в България и Румъния имат амбиции за преместване на производството в чужбина. Но той твърди, че засега няма такива планове.

"Ще останем тук, на това място. Не може да се откажем от подобно място с 1800 служители просто така. Ноу-хауто, което сме изградили тук, е ценно за нас", твърди Ролман. Въпреки това той проучва възможности в Африка и Централна Азия, за да осигури дългосрочното бъдеще на бизнеса си. Страни като Сенегал или Узбекистан изглеждат идеални за тази цел.

Най-много българи в чужбина има в Германия - цели 416 хиляди

Най-много български граждани живеят в Германия - 416 хиляди. Данните са на Министерството на външните работи на България за българите в...

Минимална почасова ставка за целия ЕС?

Предвид предстоящите избори за Европейски парламент, хората от местните профсъюзи в Гоце Делчев имат свои идеи как да се действа, за да се предизвика промяна към по-добро. Според тях системата трябва да се промени, а частичната работа - да спре. Те настояват за секторно споразумение за техния сектор.

"Мой колега, който работи във Франция, ми каза, че там получават по 9.5 евро на час. Това е огромно, в сравнение с нас. Ние получаваме трохи", казва шивачката Мария.

Колегата й Ангел настоява, че трябва да се въведе стандартна почасова минимална ставка за целия ЕС. "Те трябва да определят минимална ставка за всеки работен час. Тази почасова минимална сума трябва да се прилага в целия ЕС", твърди той.

"Не искаме двойни стандарти, не искаме Европа с две скорости. Искаме изцяло да сме част от Европа и искаме ЕС да гарантира минимална европейска заплата. Цените са едни и същи в Европа", добавя колежката му Елена.

Според друга тяхна колежка Карамфила по-добре платените работни места в България ще накарат много от емигрантите да се върнат. "Искам всички млади хора, които са напуснали България, да се върнат у дома. Имам само едно дете, което живее в Германия от 2 години. Моята мечта е детето ми да си намери добре платена работа в България, за да си осигури приличен живот, а не в чужбина. Това искам", признава текстилната работничка.

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Actualno.com.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

Последно в Актуално