Hyundai Tucson 2,0 CRDi: Красавец (тест-драйв)

08.01.2016 18:26 116863

Снимки: Христо Петров

Наследникът на ix35 е един от най-важните модели на Hyundai. Компанията избра да препозиционира леко модела, изкачвайки го нагоре по ценовата стълбичка, но заедно с повишаване на качеството и оборудването. Моделът се връща към оригиналното си име, възприема въведения от Santa Fe дизайн и предлага по-големи размери и вътрешен обем. Tucson се предлага с широка гама от четири двигателя, механична и две автоматични трансмисии, щедро оборудване и версии с две или четири задвижващи колела. И накрая, макар че би трябвало да започна именно с него, е дизайнът. Дизайн, който доближава Tucson до SUV моделите. Но по-важното: Tucson е най-добре изглеждащият модел в гамата на Hyundai, а аз бих отишъл много по-далеч, заявявайки, че според мен той е най-добре изглеждащият модел в класа.

Помните ли първия Tucson? Аз да, защото софийският автомобилен пейзаж изобилства с него. Впоследствие корейците решиха да променят името му на ix35, но успехът на модела стана още по-сериозен. Не мога обаче да пренебрегна яйцеобразния дизайн, твърдото шаси, тесните седалки. Които вече са в историята. Hyundai отново се върна към името Tucson, което е единственото старо нещо (конфигурацията на окачването също е позната – независимо многозвенно отзад, McPherson отпред) в модела. Hyundai конструира един нов автомобил, дарявайки го с всичко, което разработи през последните 2-3 години.

РАЗГЛЕДАЙТЕ СНИМКОВАТА ГАЛЕРИЯ НА НОВИЯ TUCSON

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Порадвах се на Tucson точно за коледните празници и се влюбих в него. Обещах на дядо Коледа, че ще слушам още повече. Дано ме чуе, защото с удоволствие бих станал собственик на този автомобил. Не е нужно да е най-наточената версия, каквато тествах аз. Достатъчно ми е това как изглежда автомобилът, както и личният ми опит, свързан с експлоатационните разходи на един i30. Да, карам такъв и открито заявявам, че съм пристрастен към марката. Още по-пристрастен станах преди дни, когато за четири биели и четири тампона платих 130 лв. (оригинални, корейски), след като най-после, след 6 години вярна служба само със смяна на масло и филтри, трябваше да се погрижа и за окачването. Казвам това, за да съм честен с вас, но и да ви уверя, че фактът, че съм собственик на i30, ме кара да гледам още по-придирчиво и критично към новия Tucson.

А той прави всичко, което правеше и предишното поколение. Само че сега моделът се придвижи по-нагоре в класовата сегментация. Изглежда по-атрактивно, по-луксозен е, по-качествен е и вече излезе от анонимността на предшественика си, когато се смеси в градския трафик. Проблемът е, че и цената му вече е сериозна, нещо, което все още притеснява българите, които сме свикнали да робуваме на стереотипи. Един от тях е, че корейските автомобили са здрави, непретенциозни и евтини. Те продължават да са здрави (твърдя го от личен опит), но от непретенциозността не е останал и помен. Нещо повече, Tucson е изключително атрактивен на пътя, а срещу цената, която на пръв поглед да изглежда по-висока от тази на Qashqai – предлага много. Най-малкото много по-мощен дизелов двигател с механична и автоматична трансмисия.

Сравненията в този клас обаче са много трудни. Причината се крие във факта, че той може би е най-конкурентният в момента. Затова смятам, че първосигналните фактори тук са от най-съществено значение при взимането на решение за покупка. Не мога да подмина дизайнът, който за мен е най-големият фактор тук. Не възнамерявам да обяснявам какво означава дизайнерският език Storm Edge, на който разчита Tucson. Важното е, че той е дързък и приковаващ погледите. Трапецовидната решетка и огромните фарове доминират предницата, която изглежда заплашително в огледалата за обратно виждане. Чувството за динамика обаче придава характерната странична линия, която се повдига към С-колоните. Алуминиевите джанти са много атрактивни, както и двойката ауспуси отзад. Над задната врата има спойлер, който очевидно върши добре работата си. Атестат за това е много малкото замърсяване на задното стъкло при дъжд. А отлично обезшуменият интериор е доказателство, че аеродинамиците наистина са свършили работата си много добре. Ще завърша с констатацията, че Tucson (поне според мен) е най-добре изглеждащият автомобил в класа. Любимата ми Mazda CX-5 да ме извини, но давам превес на Tucson, защото е с по-големи размери, които по принцип отнемат от чара.

Tucson не е подминат от общата тенденция всеки следващ модел да е по-голям от предшественика си. Автомобилът е с 65 мм по-дълъг, 30 мм по-широк и 15 мм по-нисък спрямо ix35. Резултатът е, че за пътниците отзад има много повече пространство, но странното е, че багажникът е намалял с цели 78 л. Задните облегалки се регулират по наклон, което означава, че на пътниците не им се налага вече да седят като на табуретка. Шумоизолацията е много добра, въпреки 19-цоловите колела. Аеродинамичните шумове не тероризират салона, дори когато люкът е отворен. Не мога да не отбележа, че тестовият автомобил бе с панорамен стъклен покрив, който придава още по-голям уют в интериора. А той е повече от класен. Най-важното е, че на борда на Tucson се усеща едно ново качествено ниво, за което голяма роля имат материалите и оборудването, изборът при което е наистина пребогат.

Цели пет са двигателите, с които се предлага моделът. Базовият бензинов е 1,6 GDI със 132 к.с., а версията с турбо е със 177 к.с. Този агрегат може да се съчетае и със 7-степенна автоматична трансмисия. Базовият дизел е 1,7 CRDi със скромните 115 к.с., а 2,0-литровият дизел идва във версия със 136 и 185 к.с. Именно с последния агрегат е оборудван тестовият ми автомобил. Той разчита на електронна 4WD система за задвижване на четирите колела (с блокаж на диференциала), която изпраща до 50% от въртящия момент към задните колела. А той е цели 400 Нм при 1750 об/мин. При минимална маса на тази модификация от 1615 кг, не очаквайте, че Tucson е спринтьор. С автоматичната трансмисия, с която е оборудван тестовия автомобил, моделът се ускорява до 100 км/ч за малко под 10 секунди. Много по-важното е, че Tucson е направил голям скок напред по отношение на пътното поведение. Накланянето на каросерията е почти недоловимо, което ми дава голяма увереност през Петрохан. Макар да няма възможност за регулиране на режимите на окачването, Tucson стои отлично в завоите, за което влияние оказва и активното разпределение на тягата между двата моста.

Не мога обаче да не отбележа, че воланът е доста „лигав“, независимо от факта, че може да променяте твърдостта му чрез Flex Steer, нещо, което не е нужно и характерно за този клас автомобили. Дори и при настройка Sport, обратната връзка липсва. Шестепенният автоматик малко спъва модела, смяната на предавките е осезаема, като смятам, че той е до голяма степен виновен за по-високия разход на гориво. След 500 км пробег извън града констатирах, че разходът варираше между 7,6 и 8,2 л/100 км, което не бих казал, че е еталон. Не може да се сравняват, но все пак ще кажа, че седмица по-късно карах BMW 330d xDrive (3,0-литров мотор, 258 к.с., 1690 кг) по същия маршрут, като най-високият разход извън града бе 7,4 л/100 км. Сред минусите ще отбележа и ниския просвет от само 172 мм, който изглежда доста далеч от 200 мм на много по-малкия Renault Captur.

Но аз никога не съм бил фен на офроуда. Далеч по-голямо значение за мен има фактът, че бъдещите собственици могат да се ползват от 5-годишната гаранция на модела, както и от сравнително евтините (спрямо другите вносители у нас) сервизни услуги (твърдя от личен опит), които официалният представител на марката предлага. Гледах го с критично око и търсих косурите на Tucson. Не че ги няма, като всеки автомобил и този има своите недостатъци. Но те бледнеят на общия фон, да не натъртвам отново дизайнът, който е наистина впечатляващ.