Днес, 1 октомври, в Европейския съд се провежда изслушване по дело, което пряко засяга конфискацията на автомобили в случаи, в които шофьорът им е хванат да кара пиян. Делото касае българското законодателство – а случаят, по който има принципни 4 въпроса за приложението на европейски документи (Директива 2024/1260/ЕС, Хартата на основните права на Европейския съюз, или Рамково решение 2005/212/ПВР на Европейския съвет), е на основа на съдебно дело във Велики Преслав.
Накратко българското дело – осъдителна присъда срещу шофирал с 3,2 промила алкохол в кръвта, установени с дрегер. Наложена е глоба от 500 лв., забрана на виновния да шофира за 1,8 години и 1 година затвор условно, с 3 години изпитателен срок. Но в частта за конфискация на автомобила, с който е извършено нарушението, производството е спряно – засега българският съд постановява да бъде върнато на собствениците (те са двама, съпрузи), но иска тълкуване от Европейския съд за налагане на наказание в размер каквато е стойността на колата. Припомняме – с промени в Наказателния кодекс (НК) ако шофьорът, който го е шофирал е карал под въздействие на алкохол над 1.2 промила или наркотици, колата му се конфискува само при условие, че той е и неин собственик. Ако не е – то се дължи сума равностойна на пазарната стойност на превозното средство, с което е било направено нарушението. Какво да е наказанието се решава от съда.
Още: Пиян, спрян и после изтърван: МВР издирва каращ "Порше"
Сега Европейският съд трябва да реши най-общо казано следното – може ли да се прави конфискация или да се плаща глоба колкото пазарната стойност на автомобила, ако собственикът не е нарушител? В делото има много сложни моменти – например при случая от Велики Преслав съпругата като съсобственик на колата няма никакво отношение към даването ѝ на нарушителя, но не е била конституирана като независима страна по делото заради българския закон и не е разпитвана като свидетел.
Замразяването или конфискацията на актив засягат както правата на заподозрени и обвинени в нарушение/престъпление хора като собственици или ползватели, така и на трети страни, които не са преследвани от закона. А като има заповеди за конфискация/замразяване на имущество, то засегнатите от действието трябва да могат да го обжалват и евентуално да получат обезщетение, ако не са нарушили закона – това пише в документите, с които се иска от Европейския съд да постанови решение. Основанията са именно текстовете от Директива 2024/1260/ЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз.
Още: В борбата с джигитите: Отнеха десетки коли в Лондон, за да борят опасното шофиране
Източник: Европейски съд/дело C-655/24
