Светител Мелитон Сардийски е християнски апологет от поколението след апостолските мъже. Данните за живота му са противоречиви и за личността и живота му има много недоразумения. Според Евсевий Кесарийски (Църк. ист. IV,13,8; IV,26,1), св. Мелитон е бил епископ на град Сарди в Лидия (Мала Азия) при император Антонин Пий (138-161 г.).
Св. Мелитон бил строг подвижник и имал несъмнен пророчески дар. Неговата известност в църковните и обществените кръгове достигнала своя разцвет при имп. Марк Аврелий (161-180).
Св. Иполит Римски в съчинението си "Малък лабиринт", насочено против монархианите, споменава св. Мелитон сред тези Църковни отци, които почитали "Христа Бог и Човек". Блажени Йероним свидетелства, че Тертулиан (след като вече станал монтанист) осмивал "елегантния и риторически талант" на св. Мелитон. Сам блажени Йероним ценял високо светителя, и го наричал "нашия пророк". През VII в. преп. Анастасий Синаит говори за него като за "най-мъдър и божествен учител". Тези свидетества ясно показват големия авторитет и почитта, с които св. Мелитон се ползвал в Древната Църква.
Св. Мелитон притежавал несъмнен поетичен дар, тънък усет за словото и искрено въодушевление на проповедник, който винаги призовава на помощ Божията благодат. Проповедите и писмените му съчинения възбуждали всеобща възхита и били особено ценени от блажени Йероним, Евсевий и др. За жалост, от тях са запазени само няколко фрагмента. (Някои учени смятат, че съчинения, приписвани на св. Мелитон, са всъщност писани от друг, неизвестен автор).
"вземал живо участие в разрешението на повдигнатия от църквата въпрос за времето на празнуването на пасхата и написал множество съчинения, от които по-забележителни са: За праведния живот, За живота на пророците, За църквата, За възкресения ден, За природата на человека, За душата и тялото, За покорението на чувствата на вярата, За кръщението. За истината, За пророчествата, За гостоприемството, Ключ, За дяволът, За Апокалипсиса на Iоана и за въплошението на Христа (което някои учени считат за подложно) и за въплъщението на Бога. Последното съчинение е било апология, пратена до императора Антонина (138-161), в което ученият пастир, между другото говори: "Обвиняват ни, че сме причина на упадъка на империята, понеже сме привличали на нея гнева на небето, когато империята не е бивала така добре от царуването на Август! Само Нерон и Домициян са повдигали против нас гонение. Останалите императори са бивали благосклонни към нас, между тях и баща ти Адриян… Не можем да не вярваме, че ти, мъдростта, на когото се провъзнася на всякъде, не ще постъпиш с нас не человеколюбиво" (по Евсевий)"
Д. Цухлев, История на Българската Църква).
Предишна
