Миналата седмица беше пропусната възможност противопоставянето между САЩ и Иран да поеме към уреждане, вместо към ескалация: Техеран направи предложение, а Доналд Тръмп го отхвърли. Опитът се провали, защото нито една от страните не беше готова на компромис. Ако въпросът приключи дотук, една от тях ще се окаже надценила позициите си. Коя точно - това няма лесен отговор.
Президентът на САЩ все по-уверено заема твърда позиция. Неговите съветници са заявили пред медии, че САЩ държат всички козове, а самият Тръмп заяви пред Axios, че поетапното споразумение, предложено от Техеран, е било вариант, който би приел преди година, но вече не. Той каза също, че Иран греши, ако смята, че наближаването на междинните избори в САЩ му дава по-силна позиция, тъй като Тръмп изобщо не се съобразява с тях.
Част от това очевидно не е вярно. Тръмп взема предвид междинните избори - иначе не би повтарял, че може отново да започне бомбардировки срещу Иран след тях. Просто те не го тревожат толкова, колкото се надяват иранците, а вероятно и някои републикански кандидати за Конгреса. Още: Великобритания на спешни разговори с ЕС за освобождаване на резерви от гориво
Немислимо е също президентът да е бил готов да приеме сегашното иранско предложение преди година, преди началото на войната. То предвижда САЩ първи да изпълнят отстъпките си. В замяна Иран се ангажира с две неща: до седем дни да спре опитите да затваря Ормузкия проток за международния трафик, а след това да започне ядрени преговори - или поне разговори за техния обхват.
Но до деня преди началото на войната преди около седем месеца Ормузкият проток беше отворен, а САЩ и Иран вече водеха ядрени преговори. Защо тогава Тръмп би дал 12 млрд. долара и други отстъпки, за да получи това, с което вече разполагаше?
Това обаче са подробности. Много по-съществено е, че Ислямската република и нейните въоръжени сили успешно превърнаха войната в борба за контрол над протока. Известно време изглеждаше, че имат надмощие. Увереността на Тръмп идва от факта, че вече не е така.
Американските военноморски сили се оказаха много ефективни в спирането на иранския петрол през Ормузкия проток. В крайна сметка те успяха и с много по-трудната задача - да отворят водния път за кораби, които не превозват ирански петрол. Корпусът на гвардейците на Ислямската революция прави всичко възможно да взривява кораби, но защитата на американския флот осуетява опитите му. Още: Тръмп за Иран: Или ще направят нещо правилно и умно, или няма да съществуват дълго (ВИДЕО)
Както писа колегата ми Хавиер Блас, това не пролича веднага, защото ескортираните кораби плават „на тъмно“ - с изключени транспондери. Търговски сателитни компании също сътрудничат на САЩ, за да затруднят проследяването на танкерите от анализатори в сектора. Така за Иран става по-трудно да спре потока, но и за независимите анализатори - да проверят американските данни за количествата петрол, преминаващи през протока.
Досега обаче стана ясно, че данните на Вашингтон са били до голяма степен верни. Потокът се увеличи и след като поражения от дронове по резервния саудитски тръбопровод Изток-Запад принудиха Рияд да пренасочва по-малко суров петрол от Ормуз към Червено море. През уикенда през протока може да са преминали до 22 млн. барела за 48 часа, докато преди войната през него преминаваха около 20 млн. барела на ден.
Иран не успява да постигне същото за собствения си петрол. САЩ наложиха пълна блокада на иранския износ на суров петрол по море и едновременно с това затягат контрола върху по-широките опити на страната да заобикаля икономическите санкции. Една от причините е, че държавите от Персийския залив, които преди допускаха известни пропуски, сега са мотивирани да затворят тези канали. Това поставя и бездруго слабата иранска икономика във все по-тежко положение.
Това обаче е само едната страна на историята. Още от първия ден на войната американската администрация не успява да разбере доколко Ислямската република я възприема като битка за оцеляване - битка, за която се подготвя от революцията през 1979 г. Още: След тежкия провал: Мъск пак ще работи с Тръмп, назначен е в работна група за бъдещето на войната
Режимът е живял под икономически санкции през по-голямата част от това време. Той е изградил планове за приемственост не само за върховния лидер Али Хаменей, но и за редица висши военни и политически постове, чиито титуляри е знаел, че могат да станат мишени.
Защо икономическият натиск може да не принуди Иран да отстъпи
Трагедията на Иран е, че ръководителите му не се интересуват от благополучието на хората, върху които ще продължи да пада основната тежест на санкциите. Те се интересуват единствено от оцеляването на Ислямската република, тоест от собственото си оцеляване. Сред елита, разбира се, има спорове как най-добре да се гарантира сигурността му, но целта е обща.
Тръмп също така потвърди в очите на привържениците на твърдата линия тезата, че на САЩ не може да се има доверие. Това отдалечи Техеран от ограничената готовност за компромис, която направи възможно ядреното споразумение от 2015 г., впоследствие изоставено. Още: Три петролни танкера са били ударени от снаряди в Ормузкия проток
От гледната точка на генералите, които сега имат водещо влияние в Техеран, мирът носи толкова големи рискове за оцеляването им, колкото и продължаването на войната: при мир те отново ще трябва да се изправят срещу гнева на собственото си население. Това ги подтиква да настояват за повече икономически облекчения, отколкото САЩ искат да предоставят, както и да запазят геополитическото влияние и възпиращата сила, които им дава контролът над Ормузкия проток. Ако се наложи, могат и да ескалират конфликта.
Така че, ако иранците надценяват политическата чувствителност на Тръмп преди междинните избори, Вашингтон допуска сходна грешка в оценката си доколко Иран е податлив на икономически натиск. Междувременно Техеран заплашва да разшири войната с асиметрични действия не само в Персийския залив, но и извън него.
Иран отрича да има връзка с петимата мъже, арестувани през уикенда за опит за саботаж на американска военновъздушна база във Феърфорд, Англия, и засега няма известни доказателства за такава връзка. Случаят все пак показва какъв вид действие би могла да предприеме Ислямската република.
Нещо ще се промени рязко, но е трудно да се каже кога, за коя страна и след какви нови непредвидени последици от конфликта. Според съобщенията Катар продължава да посредничи между двете страни, така че отхвърленото иранско предложение все още може да доведе до сделка. Още: Цената на петрола тръгна изненадващо през новия месец, европейският сорт с по-сериозна разлика спрямо американския
Самото то беше съкратен вариант на просъществувалия кратко меморандум за разбирателство, който двете страни подписаха през юни. Сигурно е само едно: никоя от страните не държи всички козове и никоя не може да знае какво ще последва, ако дипломацията се провали.
Източник: Bloomberg
