Кога ще приключи войната между Съединените щати и Иран? Американски представители твърдят, че краят е близо, а иранското ръководство също говори за наближаваща развръзка на конфликта. Много анализатори обаче очакват военните действия да продължат по-дълго и в крайна сметка да завършат с преговори, а не с ясен победител. На пръв поглед подобни очаквания изглеждат логични - всяка война в крайна сметка приключва, а продължителното покачване на цените на енергийните ресурси увеличава натиска конфликтът да бъде прекратен.
Само че войната, която избухна на 28 февруари с американско-израелските удари по Иран, далеч не е приключила, пише в анализ за Foreign Affairs Али Ваез - заместник-директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка в независимата неправителствена организация Международна кризисна група.
Нито САЩ, нито Иран могат да постигнат целите си, но смятат, че войната им носи ползи
Основният парадокс е, че нито САЩ, нито Иран могат да постигнат основните си цели, но и двете страни смятат, че продължаването на бойните действия им носи достатъчно ползи, за да оправдае цената им. Вашингтон не успява да свали иранския режим, да го принуди да се откаже от ракетната и ядрената си програма или да прекрати подкрепата си за регионалните партньори като хутите в Йемен или "Хизбула" в Ливан. Съединените щати обаче могат да продължат да отслабват иранската армия и да ограничават икономиката на страната.
Иран също няма възможност да изгони единствената световна суперсила от Близкия изток. Само че Техеран може да продължи да нанася удари по американски военни бази и съюзници в региона и да нарушава международната търговия.
И двете държави разполагат с ресурсите да продължат конфликта за дълго време. Те смятат, че нямат друг избор. Всяка от тях се страхува, че ако отстъпи, противникът ще използва паузата, за да се прегрупира, да възстанови силите си и да продължи натиска.
Снимка: Getty Images
Още: Катарският премиер де факто определи Нетаняху за военнопрестъпник (ВИДЕО)
Война, от която няма лесен изход: факторите
За Съединените щати войната не се развива според първоначалните очаквания. Когато Вашингтон се присъедини към Израел в ударите срещу Иран на 28 февруари, американската страна смяташе, че бързо ще постигне победа. Преди това САЩ и Израел бяха унищожили или тежко повредили голяма част от иранските ядрени съоръжения, бяха поразили и множество ракетни обекти по време на 12-дневната война през юни 2025 г. Израел бе убил десетки ирански учени и висши военни командири, а „Хизбула“ в Ливан бе сериозно отслабена. Иранският съюзник Башар Асад загуби властта си в Сирия, а масови протести разтърсиха самия ирански режим. Всичко това създаде впечатление, че Ислямската република е близо до разруха.
Оказва се обаче, че това очакване е погрешно. В първите дни на конфликта Израел и Съединените щати убиха върховния лидер Али Хаменей и много от висшите военни командири на Иран, но режимът бързо попълни загубите. Иран започна ответни действия срещу американските сили и съюзниците им, унищожавайки американски самолети, ракетни установки и радари в бази в Персийския залив. Техеран успя също да установи контрол над Ормузкия проток и да ограничи търговските потоци през него, а оттам преди войната минаваха около 20% от световните доставки на петрол и втечнен газ. Иранските сили атакуват цивилна инфраструктура в региона, принуждавайки държавите от Персийския залив да плащат цена за подкрепата си към американско-израелските атаки.
Още: Нетаняху към ОАЕ: Иран пак почна да се стреми към ядрени оръжия. Преговорите за мир са в застой
Вашингтон продължава да твърди, че още няколко удара или санкции могат да принудят Техеран да направи отстъпки. Но според анализатора е малко вероятно САЩ и Израел да успеят да принудят Иран към съществени компромиси. Техеран вече многократно е възстановявал унищожени военни и политически структури. Затова не е ясно как бъдещи въздушни удари биха постигнали това, което предишните не са успели.
Санкциите също оказват сериозен икономически натиск. Те ограничават достъпа на Иран до световните пазари и способността му да внася стоки и да изнася петрол. Но Ислямската република не може да бъде напълно изолирана. Сухопътните маршрути и Каспийско море остават алтернативи, а Китай и Русия предоставят стоки и военно разузнаване. Най-тежката цена се понася от иранското общество - отслабваща валута, висока инфлация и нарастваща бедност. Режимът обаче може да прехвърля икономическата тежест върху населението, като съкращава субсидии, без да намалява разходите за армията и службите за сигурност. Така нещо, което е непоносимо за обществото, може да остане поносимо за самата държава, стига институциите, необходими за оцеляването на режима, да бъдат запазени.
Още: Хората плащат, не ние: Хитрият трик, с който режимът в Иран оцелява и не може да бъде победен
Историята на Иран показва колко трудно е икономическият натиск да доведе до капитулация. По време на войната с Ирак от 1980 до 1988 г. страната понася огромни човешки и икономически загуби, но въпреки това не прекратява конфликта дори след като изтласква иракските сили от собствената си територия. Иран продължава да воюва и предприема опити да свали Саддам Хюсеин. В крайна сметка войната приключва едва когато военните успехи на Ирак, по-силното американско присъствие в Залива и усещането, че регионалният баланс на силите се обръща срещу Техеран, променят сметката на иранското ръководство.
Съединените щати също разполагат с възможности, които все още не са използвали. Те могат да изпратят сухопътни войски, но това би довело до много повече американски жертви и до нов скок в цените на петрола. Вашингтон може и да нанесе масирани удари по иранската инфраструктура, но тогава Техеран би могъл да отвърне срещу американските партньори в Персийския залив. Така всяка стъпка към по-голяма военна ескалация носи висока цена.
Снимка: иранският президент Масуд Пезешкиан, Kremlin.ru
Още: Оръжия за Техеран: САЩ с нов пакет санкции срещу ирански и руски компании
Равновесие без мир
Иран също няма реалистичен път към военна победа. Икономическата криза ограничава способността му да предприема още по-рискови действия. Техеран може да вярва, че ще издържи продължителен натиск, но нова голяма конфронтация би нанесла още по-сериозни щети на вече напрегнатите отношения между режима и обществото. Освен това иранското ръководство няма причина да смята, че драматичната ескалация ще принуди Вашингтон да отстъпи. Напротив, тя може да предизвика много по-разрушителен американски отговор.
Затова Иран има интерес да налага контролирани разходи на САЩ, да запазва влиянието си и да проверява американската решимост, без да преминава праг, който би довел до масирана американска атака. Дори при по-голяма ескалация обаче Иран трудно би победил Съединените щати. Техеран може да отслабва американското присъствие в региона и вече е принудил Вашингтон да изразходва над 40 млрд. долара за конфликта, но американската икономика разполага с многократно по-големи ресурси. САЩ също могат да водят войната от дистанция, което ограничава собствените им човешки загуби.
Още: Тръмп за Иран: Те са луди, ще спечелим тази война много скоро (ВИДЕО)
Именно тук се появява парадоксът на конфликта. Фактът, че никоя от страните не може да постигне пълна победа, би могъл да изглежда като предпоставка за мир. Но и Вашингтон, и Техеран имат вторични цели, които според тях могат да бъдат постигнати чрез продължаване на войната.
Съединените щати смятат, че периодичните удари могат да попречат на Иран да възстанови напълно военния си потенциал или да развие отново ядрената си програма. Вашингтон може да атакува всеки път когато Техеран премине определена граница - например възстанови особено тревожна за САЩ оръжейна система или възобнови обогатяването на уран. По този начин Щатите се стремят да държат Иран слаб, без да поемат рисковете от опит за цялостна промяна на режима.
Още: Няма и 75 долара: Награда в Иран да хванете американски войник (ВИДЕО)
За Иран продължаващата война е начин да възстанови възпиращата сила, която е загубил. Техеран използва регионалните си партньори, включително иракски милиции и хутите в Йемен, за да поддържа натиск върху противниците си от различни посоки. Освен това режимът става по-склонен да нанася първия удар.
Ключов е и Ормузкият проток. Преди войната Иран е разглеждал затварянето му като крайна мярка, но след началото на конфликта демонстрира, че може да контролира преминаването през него чрез дронове и ракети. Така протокът се превръща в нов източник на лостове за натиск.
Техеран също така смята, че продължителният конфликт може да му помогне да възстанови регионалното влияние, което е отслабнало преди войната. Затова разширява бойното поле в целия Близък изток и атакува държави в региона. Целта е да покаже на тези страни, че партньорството със Съединените щати ги прави уязвими, и по този начин да ги насърчи да се дистанцират от Вашингтон.
Още: Иран готов на дипломация, за да сложи край на войната, но Тръмп явно иска още да се бие
Снимка: Getty Images
Дипломация без доверие
Дори ако и двете страни в крайна сметка осъзнаят, че няма да спечелят достатъчно от продължаващите бойни действия, прекратяването на войната ще остане изключително трудно. Иранското ръководство смята, че Съединените щати се стремят към унищожаване на Ислямската република и поради това не вярва, че може просто да спре да се сражава. Вашингтон, от своя страна, се опасява, че ако предостави на Иран това, което Техеран иска - широко облекчаване на санкциите и признаване на влиянието му върху Ормузкия проток, това би означавало да възнагради военната принуда.
На теория дипломатическите преговори могат да решат тези противоречия. На практика обаче липсва необходимото доверие. Показателен е провалът на меморандума, подписан през юни с надеждата да сложи край на войната. Споразумението трябваше да съчетае интересите на двете страни - да отвори отново Ормузкия проток и да започнат преговори за ядрената програма на Иран в замяна на мащабно облекчаване на санкциите и прекратяване на атаките срещу Иран и неговите партньори.
Още: САЩ са скрили как 8 техни пехотинци са били ранени при иранска атака в Ормуз
Оказва се обаче, че двете страни разбират споразумението по различен начин. Вашингтон смята, че корабите трябва отново да могат да преминават свободно през протока, докато Техеран твърди, че запазва правото да определя условията на преминаването и да налага такси. Иран атакува кораби, които се движат край бреговете на Оман, а Вашингтон приема това като нарушение на договореностите. Иран, от своя страна, обвинява Съединените щати, че не са освободили замразените му активи и не са спрели Израел да атакува „Хизбула“. И двете страни стигат до извода, че другата действа недобросъвестно, и конфликтът се възобновява.
Това не означава, че дипломацията ще изчезне. Вашингтон и Техеран вероятно ще продължат да разговарят и периодично могат да спират бойните действия, за да се прегрупират. Но преговорите и войната могат да съществуват едновременно. Докато двете страни запазват способността и готовността да си нанасят щети, самите разговори няма да бъдат достатъчни, за да сложат край на конфликта, пише Али Ваез за Foreign Affairs.
Още: "Не съм им предлагал нищо": Тръмп опроверга твърдения за санкциите за Иран
*Заглавната снимка е генерирана с помощта на инструмента за изкуствен интелект (AI) ChatGPT и е единствено с илюстративна цел.
