Официално е открит Суецкият канал

В северния край на канала се намират градовете Порт Саид и Порт Фуад, а в южния му край са градовете Суец и Порт Тауфик. Средната точка на канала е разположена на 3 km северно от третия по големина град в Египет, Исмаилия. Каналът се състои условно от две части, северна и южна, разделени от Голямото горчиво езеро.

Скупщината на СР Югославия ратифицира Дейтънското споразумение

Дейтънското споразумение или Дейтънски мирен договор е мирен договор, подписан на 21 ноември 1995 във военновъздушната база Райт-Петър...

Прочети повече

Суецкият канал е еднолентов с места за разминаване на корабите при Балла и в Голямото горчиво езеро. Каналът няма шлюзове и водата протича свободно през него. Като цяло течението на север от Горчивите езера е на север през зимата и на юг през лятото, а на юг от тях се изменя според приливите в Суец.

Каналът значително съкращава транспорта на стоки между Европа и Азия, избягвайки продължителното заобикаляне на Африка. Преди да бъде открит транспортът между Средиземно и Червено море се осъществява, чрез претоварване на стоките и придвижването им по суша през провлака. Днес Суецкият канал е държавна собственост и се поддържа от специална Администрация на Суецкия канал със седалище в Порт Фуад. Съгласно Цариградската конвенция от 1888 година, която е в сила досега, каналът може да бъде използван „по време на война и в мирно време от всеки търговски или военен съд без разлика на неговия флаг“.

Източник: Уикипедия