Роден е Виктор Юго

Виктор-Мари Юго е френски поет, писател, драматург, романист, художник и общественик.

Още: Националната библиотека пази най-малката книга с Господнята молитва у нас (ВИДЕО)

Още: Роден е Димитър Хаджигеоргиев, български композитор

Майката на Юго умира на 27 юни 1821 г. През младежките си години той силно се привързва към нея и нейната смърт му се отразява тежко.

На 12 октомври 1822 г. Виктор Юго се жени за своята приятелка от детинство Адел Фуше (1803 – 1868). През 1823 г. се ражда първото им дете Леопол, което обаче умира рано. След това се раждат Леополдин (1824 – 1843), Шарл (1826 – 1871), Франсоа-Виктор (1828 – 1873) и Адел (1830 – 1915). Само най-малката дъщеря Адел надживява известния си баща, но в тежко психическо състояние, заради което прекарва продължителни периоди в специализирани болници. Малко след женитбата на Виктор Юго, брат му Йожен заболява от шизофрения и прекарва остатъка от живота си затворен в болница.

През 1823 година Юго публикува първия си роман „Han d'Islande“, който получава смесени отзиви. Добре аргументирана критика на романа от Шарл Нодие става повод за запознанството и сприятеляването на Юго с него. Той започва да посещава сбирките на литературния кръг Сенакъл, люлката на Романтизма, които оказват силно влияние върху творческото му развитие. Това продължава до 1827 – 1830 година, когато Шарл Нодие започва да става прекалено критичен към работите на Юго. През този период Виктор Юго се сближава с баща си, който го вдъхновява за няколко стихотворения с патриотичен и бонапартистки дух. Баща му умира през 1828 година.

Още: Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор

Още: Родена е Зина Юрданова, българска художничка

Семейството на Виктор и Адел Юго води активен светски живот и се сближава с известни фигури от културния живот, като Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов, Алфонс дьо Ламартин, Проспер Мериме, Алфред дьо Мюсе, Йожен Дьолакроа. През 1831 година Адел Юго има любовна връзка със Сент Бьов. От 1826 до 1837 година семейството често гостува в замъка на Луи-Франсоа Бертен, директор на вестник „Журнал де деба“, в Биевър. По време на тези посещения Юго се запознава с Ектор Берлиоз, Франсоа Рене дьо Шатобриан, Ференц Лист, Джакомо Мейербер, и пише стихове, включително стихосбирката „Есенни листа“ („Les Feuilles d'automne“, 1831).

През 1826 година излиза вторият му роман „Бюг Жаргал“ („Bug-Jargal“). Между 1829 и 1840 година публикува още пет тома поезия – „Ориенталците“ („Les Orientales“, 1829), „Есенни листа“ („Les Feuilles d'automne“, 1831), „Песните на здрача“ („Les Chants du crepuscule“, 1835), „Вътрешните гласове“ („Les Voix intérieures“, 1837) и „Лъчите и сенките“ („Les Rayons et les ombres“, 1840), затвърждаващи неговата репутация на един от най-великите елегични и лирични поети на онова време. Двете повести „Последният ден на един осъден“ („Le Dernier Jour d'un condamné“) и „Клод Гьо“ („Claude Gueux“) изразяват отвращението на автора от болката и смъртта. През 1831 г. се появява и романът „Парижката Света Богородица“ („Notre Dame de Paris“).

През 1827 г. Виктор Юго публикува пиесата „Кромуел“ („Cromwell“), която така и не е поставена, но предговорът ѝ има блестящ успех. В него той се противопоставя на класическите конвенции, особено на принципа за единство на време и място, и очертава основните идеи на своята романтична драма.

Считан е за един от най-известните и важни френски писатели, дали отражение, както върху литературния, така и върху политическия живот на страната. Той заема видно място в историята на френската литература през 19 век, в жанрове и сфери с изключително разнообразие. Едни от най-известните му творби са „Парижката Света Богородица“ и „Клетниците“. Освен литературни изяви, той има и политически речи в Камарата на лордовете, в Учредителното събрание и Законодателното събрание, по въпроси, засягащи например смъртното наказание. В творчеството му са включени и многобройни пътеписи и обширна кореспонденция.

Още: Роден е Иван Т. Липошлиев

Още: Роден е Иван Аговски, български публицист

Виктор Юго допринася значително за обновяване на поезията и театъра и е обект на възхищение от съвременниците си, но също така е оспорван от някои автори. Той помага на много поколения да видят и осмислят ангажираността на писателя в политическия и социалния живот. По време на Втората империя Юго живее в изгнание в продължение на двадесет години и е сред политическите емигранти, които отхвърлят амнистията и отказват да се завърнат.

Предимно благодарение на моралните и политически избори, които прави през втората половина от живота си, той става популярна емблематична фигура на Третата република и при смъртта си е удостоен с национално погребение. Останките му се намират в Пантеона в Париж, поставени там на 31 май 1885 г.