Умира кралицата-майка Вилхелмина Нидерландска

Ранни години

Вилхелмина е родена на 31 август 1880 г. в замъка Сусдейк в Хага, Холандия. Тя е единственото дете на крал Вилхелм III и втората му съпруга, Ема ван Валдек-Пирмонт. Крал Вилхелм има трима сина от първата си съпруга, но от тях единствено бездетния принц Александър е жив. Той умира, когато Вилхелмина е на десет години, и тя остава пряк наследник на холандския престол, единствен продължител на династията Оранж-Насау, която има 400-годишна история.Отменен е салическият закон, който не позволява жени да наследяват престола.

Когато Вилхелм III умира на 23 ноември 1890 г., принцеса Вилхелмина става първата кралица на Холандия, но тъй като е само на 10 години, майка ѝ е обявена за регент. Вилхелмина получава образованието си от частни тютори.През 1895 г. посещава кралица Виктория, която пише за нея в дневника си: „Младата кралица... все още носи косата си пусната свободно. Тя е стройна и грациозна и създава впечатление за интелигентно и симпатично момиче. Говори добре английски и умее да бъде очарователна“.

Брак и семейство

На 7 февруари 1901 г. Вилхелмина се омъжва за херцог Хайнрих Владимир Албрехт Ернст фон Мекленбург-Шверин (* 19 април 1876, Шверин; † 3 юли 1934, Хага), (става на 6 февруари 1901 г. принц Хендрик). Бракът им е определян като не е особено щастлив. През първите години Вилхелмина има три неуспешни бременности, което поставя под въпрос наследството на холандския престол. На 30 април 1909 г. се ражда дъщеря им Юлиана, която впоследствие наследява майка си.

Управление

Вилхелмина се възкачва на трона след изпълване на пълнолетие през 1898 г. Година по-късно предлага двореца си в Хага за първата международна конференция по въпросите на мира, на която са първи път за формулирани някои от конвенциите, действащи днес, свързани с войната, неутралитета, принципите за арбитраж. 

През 1899 г. започва Втората англо-бурска война. В края на 1900 г. кралица Вилхелмина изпраща военен кораб (De Gelderland), за да помогне на Паул Крюгер, победения президент на Трансвал, като го транспортира. 

Сред другите въпроси, с които трябва да се справи Вилхелмина през първите години на управлението си, са проблемните отношения с Венецуела във връзка с островите Кюрасао, които са собственост на Холандия, както и защитаването на холандските търговски интереси в Турция и Китай.

Първа Световна война

Петнадесет години след възкачването на Вилхелмина на трона, избухва Първата световна война. Въпреки че Холандия запазва неутралитет, значителните германски инвестиции в холандската икономика, както и търговските отношения между двете страни довеждат до блокиране на Холандия от Великобритания като опит да се отслаби Германската империя. Блокадата довежда до недостиг на храна, търговията е в упадък, в страната има наплив на бежанци. Холандските кораби са потопявани или завземани от Съюзниците. Страната обаче не е нападната от Германия, след като са преосмислени плановете в тази насока.

След войната Вилхелмина дава убежище на бившия кайзер на Германия - Вилхелм II и отклонява исканията на Съюзниците да им бъде предаден.

На конференцията във Версай възниква опасност Холандия да бъде принудена да отстъпи на Белгия част от южните си територии, но благодарение на действията на Вилхелмина тази заплаха не се реализира. 

Между двете световни войни

След войната, въпреки икономическата криза от 30-те години, която сериозно засяга страната, Холандия постепенно се утвърждава като индустриална сила в световен план с големи международни банки, процъфтяваща търговия и фабрики.  Инженери успяват да извоюват от морето значителни територии.

През 1934 година умират съпругът на Вилхелмина – принц Хендрик и майка ѝ Ема. Отново възниква въпроса за оцеляването на династията Оранж-Насау, тъй като единствените живи представители са кралицата и неомъжената ѝ дъщеря. Този проблем е разрешен след като през 1937 г. Юлиана сключва брак с германския аристократ Бернхард. Двамата имат четири деца, две от които се раждат преди Втората световна война.

Втората Световна война

На 10 май 1940 Нацистка Германия напада Холандия и кралица Вилхелмина и семейството ѝ са евакуирани в Обединеното кралство на борда на кораб (HMS Codrington) изпратен от Джордж VI. Юлиана и дъщерите ѝ отиват в Канада, а Вилхелмина остава в Лондон с принц Бернхард и там поема контрола над холандското правителство в изгнание.

Войната променя отношението към холандската монархия. Парламентарен контрол върху правителството в изгнание няма. Доверието в избраните политици е разклатено, заради неспособността им да предвидят започването на войната. В същото време кралицата се утвърждава като героична фигура.Решението ѝ да напусне страната предизвиква противоречиви мнения, но обръщенията на Вилхелмина към холандския народ по Радио Оранж (Radio Oranje) от Лондон по време на войната променят съществено отношението към кралската династия и когато тя се завръща в освободените земи след войната, кралицата е възприемана като символ на холандската нация.

Късни години и смърт

Икономическите и политически трудности в Холандия след войната допринасят за влошеното здраве на кралицата. През есента на 1947 г. и в началото на 1948 г. здравословното състояние на Вилхелмина я възпрепятства от изпълнение на задълженията ѝ; и дъщеря ѝ Юлиана поема временно функциите на регент. През 1948 г. Вилхелмина официално обявява решението си да абдикира в полза на дъщеря си и на 4 септември същата година Юлиана става новата кралица на Холандия.

След абдикацията си Вилхелмина възприема обръщението „Нейно кралско височество принцеса Вилхелмина Холандска“. Оттегля се в двореца Хет Ло и превръща едното крило в дом за инвалиди от Съпротивата и бежанци от Унгария и Индонезия. Рядко има публични изяви. След големите наводнения в Холандия през 1953 г. тя пътува из страната и се среща с пострадалите от бедствията, за да повдигне духа на народа.

През последните години от живота си пише автобиографичната книга „Eenzaam, maar niet alleen“.

Вилхелмина умира на 82-годишна възраст на 28 ноември 1962 г. и е погребана в холандската кралска крипта в Новата църква (Nieuwe Kerk) в Делфт. По нейно желание погребението е в бяло, макар че това е в несъответствие с протокола.