Влиза в сила Ньойският договор

През март 1919 година държавите от Антантата решават, че трябва да се организира конференция на победителите от войната в Париж. Мероприятието се насрочва за лятото и има за цел да разпредели превзетите територии след края на Първата световна война. През този период българското правителство се занимава с Добруджанския въпрос и определянето на българо-сръбската и българо-румънската граница. През месец юни 1919 година става ясно, че сръбски и гръцки делегати подготвят свои условия за сключването на мирен договор с България. Предложенията на сръбското и гръцкото правителство ще бъдат представени на конференцията в Париж. Едно от условията, които те са формирали е страната ни да предостави всички земи, завоювани по време на Балканската война. Това разгневява българското правителство и въпреки липсата на покана за участие, на 27 юли 1919 година в Париж е изпратена българска делегация. В продължение на два месеца българските представители имат забрана да напускат френската столица, като в същото време се отхвърля тяхното искане за участие в конференцията. На 19 септември българската делегация получава условията за мир, които са обсъдени по време на официалната среща. В рамките на 25 дни България има право да обжалва условията пред Върховния съд. След това се определя нов срок за окончателното подписване на договора.

Ричард Никсън подава оставка

На 8 август 1974 година американският президент Ричард Никсън подава оставка заради скандала с аферата „Уотъргейт”. Засега ...

Прочети повече

Ньойският договор засяга голяма част от териториите на България. Според последния вариант на споразумението, страната ни е длъжна да предостави на Сърбия земите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Гръцкото правителство има претенции за Беломорска Тракия, а Южна Добруджа попада под румънско владение. Освен това България няма право да притежава модерна военна техника. Страната ни получава забрана да поддържа флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена за неопределен период от време. Армията ни не трябва да надхвърля 33 000 души, като в това число влизат полицейските сили. България се задължава да изплати репарации в размер на 2,25 милиарда златни франка. Тези репарации трябва да се внасят на шестмесечни вноски и чрез специално създадена комисия ще се разпределят между съюзническите държави. Клаузите в Ньойския договор поставят в много неизгодно положение България. Представителите на САЩ са възмутени от лошото отношение към страната ни и настояват за промени в условията на споразумението. Франция и Великобритания отхвърлят предложението на САЩ и настояват за подписването на договора в този вид. Така на 27 ноември 1919 година България е принудена да подпише Ньойския договор.

През следващите години българското правителство полага големи усилия за промени в условията на договора. Страната ни постепенно се опитва да възстанови част от отнетите територии и да намали репарационните си задължения. Въпреки всичко Ньойският договор нанася сериозни щети върху България и нейното развитие. Това е причината да се определи в историята като едно от най-неизгодните споразумения, които страната ни е подписвала.

Източник: Уикипедия