Започва Великата западна схизма

Началото на Великата западна схизма се поставя непосредствено след смъртта на папа Григорий XI. Тогава заседанията за избор на нов папа се провеждат в Рим, но обстановката по време на църковния съвет е изключително напрегната. Причината за това е, че по-голямата част от кардиналите са французи и искат да назначат свой сънародник на поста. В същото време френските кардинали искат да заминат, колкото се може по-бързо за Франция. Италианските кардинали са недоволни от поведението на французите и искат да изберат италианец за глава на католическата църква. Докато се провеждат заседанията между кардиналите в Рим, общественото недоволство продължава да расте. На 8 септември 1378 година група протестиращи успява да навлезе в двора на сградата, където се намират кардиналите. Недоволните представители на обществото заплашват кардиналите със саморазправа и масови безредици, ако не се избере италианец за папа. Така под натиска на обществото, за наследник на папа Григорий XI се определя архиепископът на Бари – Урбан VI. След като напускат безпрепятствено Рим, френските кардинали публично заявяват, че изборът за нов папа е невалиден. Те предлагат на Урбан VI да се оттегли от папския престол, като посочи за свой заместник французина Климент VII. Папа Урбан VI отхвърля предложението на френските кардинали и сформира собствена кардиналска колегия. Така започва Великата западна схизма.

Роден е Христо Смирненски

На 17 септември 1898 година е роден един от най-известните български поети – Христо Смирненски. Неговото творчество оставя ярка ...

Прочети повече

Френските кардинали се разграничават от управлението на Урбан VI и провъзгласяват за свой папа Климент VII. Така седалището на италианския папа е установено в Рим, а седалището на френския папа се намира в Авиньон. Папското управление на Урбан VI е подкрепено от Германия, Полша, Италия, както и държавите от Скандинавския полуостров. За поддръжници на Климент VII се обявяват Франция, Испания и Португалия. Така двамата папи започват едновременно да управляват католическата църква. След края на Великата западна схизма, папа Урбан VI е определен за законен папа, а папа Климент VII и неговите приемници се обявяват за антипапа. За прекратяване на Великата западна схизма започва да се говори след неуспешно проведения църковен събор през 1409 година. Тогава европейските монарси настояват да се организира събор в Пиза, който ще бъде под юрисдикцията на двамата папи – Григорий XII и Бенедикт XII. Нито един от тях не се явява на църковния събор и това предизвиква недоволството на висшата религиозна общност. Те решават, че трябва да се вземат незабавни мерки, за да се прекрати разкола в католическата църква. Поради тази причина на събора в Пиза е избран нов папа – Александър V. Той е председател на самия събор и има право да провъзгласи решенията на събора за законни. Неговата задача е да проведе църковна реформа, която ще ограничи папския произвол и ще засили позициите на църквата.

През 1410 година папа Александър V отстъпва мястото си на Йоан XXIII. По-късно той се определя в историята като антипапа. През 1414 година се провежда нов църковен събор в немския град Констанц. Задачата на събора е окончателно да прекрати схизмата и да приеме нужните промени в църковното управление. Така кардиналите избират нов папа, който вече има право да ръководи обединената католическа църква. Новият папа е италианският кардинал Отарио Корона, който произхожда от една от най-старите фамилии в Централна Италия. Той приема папското име Мартин V. С неговото избиране се слага край на Великата западна схизма, която продължава близо 40 години.

Източник: Уикипедия