Пиколи участва в низ от класики, които предефинираха световното кино, от „Belle de Jour“ на Луис Бунюел и „Дискретният чар на буржоазията“ до типично запомнящ се завой срещу Брижит Бардо в „Опит“ през 1963 г. на Жан-Люк Годар, предаде БГНЕС.
Майсторски изпълнител с нечестиво злонамерена острота, той успя да изрисува изключително плодотворна кариера, както като икона на арт къща, така и вид френски Кари Грант.
Подобно на Грант и други холивудски многостранно развити звезди като Дмими Стюарт и Гари Купър, Пиколи успя да се адаптира към почти всякакъв вид материали, без да променя основния си персонаж на екрана.
С хитра усмивка той скачаше лесно от съблазнител до ченге, от гангстер до папа, с предразположение през 70-те и 80-те години за двусмислени и цинични роли.
Въпреки осезаемото си присъствие Пиколи никога не е печелил френски Оскар - Сезар - въпреки че е номиниран четири пъти, включително за „Милу през май“ на Луи Мал и „Красивата драка“ на Жак Ривет през 1991г.
Той обаче спечели наградата за най-добър актьор на филмовия фестивал в Кан през 1980 г. за това, че изигра измъчен италиански съдия в „Скок в празното“ на Марко Белокио.
Един от най-известните му филми извън Франция е „Голямото плюскане“ от 1973 г. на Марко Ферери.
Той каза, че тайната на неговия занаят е прикриване на собствената му личност.
"Не залагам на едно действие ... изплъзвам се зад героите си. За да бъдеш актьор, трябва да си гъвкав", казваше Пиколи.
Навън времето вече е топло и това води до много промени в начина ни на живот. Много хора отново оправят градините си и прекарват времето си предимно...
Предишна
