Спомен за Рангел Вълчанов и Чочо Попйорданов

27.03.2014 10:26 53264

Според мен общуването с Рангел Вълчанов трябва да се признава за висше кинообразование. Смея да кажа, че за последните 35 години имам поне 5 „заверени семестъра” при него и това ми дава известно основание, че в най-новата РАНГлиста на българската кинорежисура ще има едно скромно място и за мен...

Срещнах Рангел в киноцентъра, когато беше на 50 и снимаше „Лачените обувки...”. Бях в неговия екип, когато беше на 60 и снимаше „Немирната птица любов”... Когато стана на 70, заедно направихме „Пътешествие между два филма”... След това заснех за БНТ уникалното му изпълнение в „Лазарица” („по шопски”)...

По случай неговата 80-годишнина дълго се опитвах пред белия лист да намеря думите, с които да изразя моето преклонение пред Маестрото... В навечерието на неговата 85-годишнина и по случай представянето на последната му книга „Хем съм сам, хем няма никой” отново му бях асистент за „джобното издание” на „Немирната птица...”.

Заснел съм и някои безумно смешни „невероятни” истории, разказани от Рангел, които могат да се „видят и чуят” само когато си около този единствен „ФРИ ШОП” (в смисъл на „СВОБОДЕН ШОП”) на българското кино, който спокойно може да разкаже един виц на сръбски, на чешки, руски..., а защо не и на китайски...

За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!

Надявам се, че отново заедно ще подпишем това дълго отлагано заглавие „На чаша смях при Рангел”...

Италианският неореализъм

Домът на киното представя трета част от новата си програма „Светът на киното“, която стартира в края на 2013 с американска ...

Прочети повече

Но днес, повече от всякога, трябва да говорим за мястото на Рангел Вълчанов в историята на киното. Спомням си, че по повод на 100-годишнината на киното бях написал „еретичната” мисъл, че религията на следващите 20 века ще бъде КИНОТО. И там, вместо икони, ще се прожектират филми – евангелията на световното кино. Апостолите на киното всеки ще избира с гласа на сърцето си: Чарли Чаплин, Фелини, Луис Бунюел, Орсън Уелс, Куросава, Бергман, Годар, Вайда, Тарковски, Форман и т.н. А ролята на Христос ще изпълнява СВЕТЛИНАТА (в превод от френски: Люмиер!!!).

И в този бъдещ храм на киното, аз лично вярвам, винаги ще има място за една малка българска икона – хлапето от „Лачените обувки...”, което всъщност е самият Рангел Вълчанов.

И ако трябва да кажем нещо лично на Рангел, нека използваме думите, които той посвети на бате Димо: „Всеки човек, веднъж роден, живее и умира на тоя свят, но... ти си пример, че понякога, макар и рядко, се раждат хора, които никога не умират. Господ великодушно ни е дарил с хора като теб – подаръци, махнали с ръка пренебрежително на тленността, на видимото, крачещи извън законите на падащите Нютонови ябълки, извън законите на асансьора, магнитните бури на слънцето, а подчинени единствено на Нейно Величество СВОБОДАТА!!! Всемогъща, капризна и всеотдайна само на този, който я носи и отглежда в сърцето си...”

А в един филм с неподражаемото си чувство за хумор беше казал: „Българското кино е известно... със своето бъдеще!”.

Рангел Вълчанов е далече от нас – в бъдещето, и близо до нас – в настоящето, като уханието на разчупения хляб от „Лачените обувки...” и с неговия глас от песента: „Пустият му Рангел – тука ни карцира-а-а”