Думите от заглавието са на главния икономист на КНСБ Любослав Костов, но бяха използвани леко перефразирано от водещия на сутрешния блок на bTV Богомил Грозев - темата е ясно подсказана от самите думи.
Сега председателят на КНСБ Пламен Димитров се оплака, че вече в България малката кошница потребителски продукти струва 61 евро, докато в Германия е 60 евро, а в Хърватия - 55 евро. Нали имаше проверки и констатации за необосновано поскъпване по търговски вериги - какво последва, по закон глобата може да е до 10% от оборота, попита той.
Още: Купуваме повече, въпреки че се чувстваме по-бедни: Анализ на икономисти
Вярно е това - това признание за повишаване на цените от месеци дойде от устата на Добри Митрев, председател на УС на БСК. Той обвърза нещата с войната в Иран и поскъпването на петрола, но Пламен Димитров го контрира - хлябът у нас е 1,45 евро, в Румъния е под 1,20 евро, защо, там няма ли последствия от Иран? 60-70% надценка от производител до краен продавач има при ориза - защо, какво го предизвиква, попита Димитров и поиска намеса. "Най-добрият регулатор е пазарът. И потребителят", отговори Митрев мъдро. Той призова да се вземат под внимание всички разходи - за заплати, за транспорт и паркинг дори, който даден магазин изгражда, за да могат клиентите му да пазаруват по-удобно. Но Митрев призна, че не може да каже дали надценка от 60-70% за ориза, трябва анализ. И пак констатация - България е малък пазар, а на големите пазари (т.е. други държави) се печели от оборота.
"Тези надценки там са 30-35% - така че да говорим, че тоалетната в съответната верига обуславя това е несериозно", подчерта Димитров. "Да се говори сериозно и да се доказва къде отиват тези надценки", призова той.
Още: Асоциация "Активни потребители" с мрачна прогноза за цените на храните
