Има по-важни неща за Априлското въстание от това да бъде национален празник. Това каза в предаването Студио Actualno ректорът на Софийския университет “Св. Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев, който ни беше гост по повод честванията на 150 години от избухването на Априлското въстание. Той отговори на въпроса трябва ли 20 април да стане национален празник: “Лично аз не споделям много тази идея и ще ви кажа защо. Защото, представете си, знаете, имаше призиви и 24 май да се превърне в такъв празник. Тогава ще надделее официалността. Ритуалът ще превземе красотата на празника.“
Най-красивото честване
Още: 23 април в историята: Перущица се включва в Априлското въстание
“Няма да надделее забравата. Напротив. Както се случи тази година, толкова масово е честването, повярвайте ми. Аз пътувам в страната. Това е най-красивото честване, отбелязване, което можем да направим.
Ако това го запазим през следващите години с инициативи по места, да проучват родовата памет, да възкресяват разказите за забравените хора, би било чудесно. Защото ние сме се втренчили в една малка плеяда герои, които са си дали живота, но в тогавашните събития има личности, които вече са забравени, а също са пожертвали живота. Разбира се и в Сливенския революционен окръг, и в Търновския има събития, има герои. Но най-масово е в Четвърти революционен окръг.
Снимка Actualno.com
В него са се случили тъкмо тези събития, които позволиха и на западния свят да открие българската трагедия тогава. Никой не е за пренебрегване, всеки е дал своя принос в различна степен, разбира се. Но е факт, че трябва да възкресим всички тези спомени и по места.
Още: 22 април в историята: В Панагюрище е осветено знамето на Априлското въстание. Убит е Яне Сандански
Така че навсякъде в страната, ако продължим и в следващите години, и то не само в юбилейните годишнини, а всяка година, това събитие ще заеме, повярвайте ми, централно място в колективната ни национална памет", убеден е проф. Вълчев.
Пиянство по една общочовешка прекрасна идея
Ректорът на Алма матер припомни, че по чисто идеологически причини, след Руско-турската война и в края на 19. век, Априлското въстание остава като епизод към голямата цел – Освобождението:
“Трябва да признаем и да си дадем сметка като общество, че ако нямаше този плам и тази саможертва на априлци... И аз затова, ходейки и говорейки с учениците, винаги съм призовавал не да ги мислим като тези герои, които стоят по портретите на стените в класните стаи.
Още: 21 април в историята: Васил Петлешков обявява Априлското въстание в Брацигово. Умира Жельо войвода
Да ги мислим като реални хора, като нас самите. Ами те също са имали колебания, страхове. Също са се лутали. Да зарежеш имот, семейство, не е лесно решение.
За това се иска социална решимост, която те са показали. И най-радостното е, че в период на такава криза, българското общество тогава е намерило силите да последва един такъв повик.
Неслучайно дядо Вазов го е нарекъл “пиянството на един народ“. Пиянство по една общочовешка прекрасна идея. Ето това са големите измерения на Априлското въстание и мисля, че младите хора много добре осъзнават това, което говорим", категоричен е проф. Вълчев.
Още: Каква е ролята на жените в Априлското въстание? Нов документален филм разказва
Още – във видеоматериала.
