2/3 от дивите животни може да изчезнат до 2020 г.

Данните в доклада потвърждават, че планетата навлиза в напълно непозната фаза от историята си.

Лесните начини да помогнем на природата

Много хора симпатизират на еко каузите, но не се включват активно в тях от притеснение, че това ще им коства пари и време. Истината оба...

Прочети повече

Заради промените, които човекът предизвиква на Земята, е възможно шесто масово измиране на живи същества. Изследователите вече наричат този период антропоцен.

Оказва се, че световните популации на риби, бозайници, птици, земноводни и влечуги вече са намалели с 58% за периода 1970–2012 г., за който е последната събрана информация. Това създава ясна тенденция към намаляване с общо две трети в рамките на половин век (от 1970 до 2020 г.).

„В нашата епоха дивите животни изчезват с безпрецедентни темпове – посочва Марко Ламбертини, генерален директор на WWF. – Не става дума само за прекрасните видове, които всички обичаме. Биоразнообразието е основа за здрави гори, реки и океани. С изчезването на видовете и техните екосистеми ще изчезне чистият въздух, водата, храната, които те ни предоставят“, допълва той.

Според доклада най-драстичен е темпът на загуба на сладководните видове – цели 81% от 1970 г. до 2012 г. За същия период сухоземните и морските видове са намалели със съответно 38% и 36%. Средният спад е от 2% на година, а при сладководните видове – 3,6 на сто годишно.

Ето в какво се превръщат градовете без хората (ВИДЕО)

В устието на река Яндзъ се намира архипелагът Шенси, който се състои от 394 острова, повечето необитаеми. Много от тях по-рано са били ...

Прочети повече

„Въпреки че в доста отношения е със сравнително запазена природа, нашата страна не е подмината от тази тревожна тенденция – посочва Веселина Кавръкова, ръководител на WWF-България. – Много е важно в момента да се положат усилия за опазване на някои критично застрашени видове, като дунавските есетри, за чието съхранение WWF полага много усилия.“

Броят на едрите хищници в Европа също драматично намалява през последните два века, основно заради човешката намеса, като лов и загуба на местообитания. През последните няколко десетилетия обаче тази тенденция се обръща благодарение най-вече на действието на Директивите за птиците и местообитанията, които са гръбнакът на природозащитата в Европа.

„Завръщането на риса в България, който също е в категорията на едрите хищници, е знак, че усилията за опазването на старите гори – неговият естествен дом – дават резултат“ – допълва Кавръкова.