Когато търсим решения за справяне със сушата или пожарите, обикновено насочваме вниманието си към соларните панели, вятърните турбини и новите технологии. Забравяме обаче, че един от най-ефективните ни съюзници всъщност е един едър гризач с оранжеви зъби.
Бобърът, изчезнал от България преди векове днес се завръща по река Дунав и притоците му и може да променя цели екосистеми. Той създава влажни зони, задържа вода в ландшафта, намалява риска от пожари и помага на десетки други видове да оцелеят в условията на климатична криза. А в Чехия бобри наскоро построиха система от бентове, която спести на местните власти проект за над 1 милион евро. Това пише екологът и експерт по биоразнообразие Павел Василев в своя статия за Климатека.
Тайният инженер на реките
Бобърът е най-едрият гризач в Европа и вторият по големина в света. Той обитава сладководни реки, езера и блата и е отлично приспособен към живот във вода. Известен като екосистемен инженер, защото променя средата около себе си по начин, който създава цели нови местообитания.
С помощта на мощните си резци бобрите прегризват дървета и изграждат бентове от клони, кал и камъни. Така забавят течението на реките и образуват езера и влажни зони. В тези водоеми те строят своите „хижи“ – сложни убежища с подводен вход, който ги предпазва от хищници. За да достигат по-далечни дървета и да пренасят дървен материал, животните прокопават и мрежа от канали.
С една дребна промяна в ландшафта, бобровите бентове могат изцяло да преобразят цяла речна система като създадат нови условия за десетки растителни и животински видове.
Снимка: iStock
Съюзник срещу суши и пожари
Бобрите могат да смекчават и последствията от климатичната криза. Създадените от тях влажни зони задържат въглерод, съхраняват вода в почвата и правят ландшафта по-устойчив на суши, ерозия и пожари.
Наличието на бобри подобрява и водния баланс. Техните езера и канали задържат вода в почвата, подхранват подпочвените води и намаляват ерозията. Това прави околните терени по-устойчиви на горещини и засушаване.
Влажните зони, създадени от бобрите, могат да действат и като естествена бариера срещу горски пожари. Дори при големи огнени стихии тези територии често остават зелени и влажни, което ограничава разпространението на пламъците.
Как бобрите получават втори шанс
Тази победа започва с промяна в отношението към този бозайник. Ловът му е ограничен, а видът получава законова защита в редица държави.
Днес европейският бобър е защитен с международни споразумения като Бернската конвенция и Директивата за местообитанията на Европейския съюз. Над 1300 зони от мрежата НАТУРА 2000 са определени с цел опазването на неговите местообитания.
Снимка: iStock
Започват и мащабни програми за реинтродукция в райони, където някога са били естествена част от екосистемите. Така видът отново се разпространява в голяма част от историческия си ареал и на глобално ниво.
Днес следи от бобри има по река Дунав, Янтра, Лом и техни притоци. Но все още нямаме защитена зона от мрежата НАТУРА 2000 за опазването на вида.
Първите научни изследвания у нас потвърждават, че в България се среща европейският бобър, а не северноамерикански. Животните предпочитат върби и тополи с диаметър под 30 см, разположени близо до речните брегове.
Засега у нас не са регистрирани класически боброви бентове, тъй като животните обитават предимно големи реки, където подобни конструкции не са възможни. Все още няма данни видът да е достигнал южните части на страната.
Бобърът като естествен пречиствател на вода
Бобрите носят преки ползи и за хората. Създадените от тях влажни зони действат като естествени филтри за водата. Натрупаните седименти задържат тежки метали и други замърсители, което подобрява качеството на питейните и речните води.
Бобровите езера и канали намаляват също риска от наводнения. Те забавят течението и поемат част от прииждащата вода, превръщайки се в естествен буфер при екстремни валежи.
В редица държави бобровите местообитания подпомагат екотуризма и са естествен инструмент за адаптация към климатичните промени.
На места, където този вид все още липсва, хората дори изграждат изкуствени боброви бентове, за да задържат вода и да намалят щетите от засушаване. Тези конструкции помагат, но не могат напълно да заменят сложните екосистеми, които животните създават сами.
Завръщането на бобъра е пример как възстановяването на един вид може да възстанови цели местообитания. България тепърва става свидетел на това завръщане. И още сега е важно да се мисли за защита на вида и за устойчиво съжителство с него.
Снимка: iStock
