В Бон започна т.нар. висок сегмент на 23-та Конференция на страните от Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите. От българска страна в нея участват зам.-министърът на околната среда и водите Атанаска Николова и експерти от МОСВ. В рамките на конференцията от 6 ноември работят експерти по ангажиментите на отделните страни. От 15 до 17 ноември форумът продължава на ниво държавни глави, правителствени ръководители, министри, зам.-министри и други високопоставени лица.
Още: Сривът в Испания показа: Европа трябва да се стреми към "зелена" електрическа мрежа
Още: Кибератака или климатични промени: Какво стои зад спирането на тока в Испания (ВИДЕО И СНИМКИ)
След като експертите финализираха ключовите въпроси, във високия сегмент се търсят политически компромиси за решаване на конфликтните аспекти. Приоритетите са постигане на напредък при прилагане на Парижкото споразумение и управление на рисковете, свързани с климатичните промени и повишаване на устойчивостта. Централна тема е финансирането и засилването на действията по климата в глобален мащаб.
Форумът в Бон обединява работата на различни нива по три международни договорености по климата – конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), сесия на страните по Протокола от Киото и по Парижкото споразумение. България е страна по РКООНИК от 1995 г., по Протокола от Киото – от 2005 г.
Страната ни ратифицира Споразумението от Париж като законът за ратификация бе обнародван на 1 ноември 2016 г. и влезе в сила на 4 ноември 2016 г. Парижкото споразумение ще се изпълнява от 2021 г. Страната ни не е представила индивидуална цел по Парижкото споразумение, тъй като ЕС е заявил обща цел на 28-те държави членки - да намали емисиите на парникови газове на съюза с 40% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г.
Още: Стари и болни: Липсата на грижа съсипва горите на България (СНИМКИ)
