Смята се, че известният супервулкан Йелоустоун се захранва не от дълбок източник на магма, както се смяташе досега, а от процеси в горните слоеве на Земята. Нови изследвания показват, че тектоничните промени в земната кора може да играят ключова роля в неговата активност. Това съобщавва Live Science.
Супервулканът Йелоустоун
Изследователите създадоха 3D модел, който отчита движенията на тектоничните плочи в Западна Северна Америка, съвременната структура на мантията под Йелоустоун и данни за литосферата - твърдата обвивка на Земята.
Резултатите от моделирането показват, че нагряването на магмени резервоари под вулкана може да се случи без участието на мантиен шлейф – поток от гореща скала, издигащ се от дълбините между ядрото и мантията. Вместо това, решаващият фактор може да бъде взаимодействието на процесите в земната кора.
Японски учени откриха скрит вулкан на дъното на Тихия океан, който е на 3 милиона години
По-конкретно, под Йелоустоун действат две противоположни сили. Първата е свързана с различната плътност на литосферата: някои области са по-тежки от други, което води до разширяване на земната кора към западния бряг на Съединените щати. Втората сила е субдукцията на останките от древната плоча Фаралон под централно-източната част на континента, която дърпа долната кора надолу и променя наклона на вулканичната система.
Както обясняват авторите на изследването, това „съревнование“ на сили допринася за разширяването на литосферата под Йелоустоун и образуването на система от канали, през които магмата се издига на повърхността. По този начин движението на магмата се контролира от тектонични процеси, а не от дълбок източник.
Някои учени, които не са участвали в проучването, отбелязват, че изследването помага да се обясни защо магмата в Йелоустоун се движи по определен маршрут - от югозападната част на комплекса в горната мантия до североизточната част под калдерата. Този въпрос преди това е оставал нерешен.
Учени: Изригването на този вулкан е намалило човечеството до 1000 души
Същевременно учените отбелязват, че разбирането на механизмите на нагряване и движение на магмата е важно за прогнозиране на бъдеща вулканична активност. Различните модели, със или без мантиен шлейф, предоставят различни сценарии за бъдещи събития.
„През последните 17 милиона години активните вулканични образувания са „изгаряли“ през относително топла, тънка кора, но съвсем скоро – поне от геологична гледна точка – те ще започнат да изгарят през много по-хладната, по-твърда и по-дебела кора, която се намира точно на изток от днешния Йелоустоун“, казва Джейми Фарел, главен сеизмолог в Обсерваторията на вулканите в Йелоустоун, който не е участвал в новото проучване.
Йелоустоун остава една от най-мощните вулканични системи на планетата. Три големи изригвания са се случили тук през последните 2,1 милиона години, като последното е било преди около 631 000 години. Тогава се е образувала калдера с диаметър над 50 километра.
Изследователите добавят, че подобен подход за моделиране може да се приложи и към други опасни вулканични системи по света. По-конкретно, той би могъл да помогне за по-доброто разбиране на процесите в региона Тоба в Югоизточна Азия, Таупо в Нова Зеландия и североизточен Китай.
Учени: Земното ядро започна да изхвърля злато във вулкан на Хаваите
