Запасът на горите в България през последните 5 години се е увеличил с 4,5%, гласят официалните данни на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ). Статистиката сочи, че горските площи заемат 38,62% от територията на страната. Запасът възлиза на 750 млн. кубични метра. Според дългосрочните анализи това означава, че за последните 65 години запасът се е увеличил 3,2 пъти: България отбелязва Международния ден на горите с увеличен запас, но е изправена пред рискове.
Изсичат ли всъщност горите у нас, както масово се твърди?
Добивът от изминалата година възлиза на 5,649 млн. куб. м и е рекордно нисък. Прирастът достига 13,653 млн. куб. м, като според предходните данни, сравнени с 2025 г., е използван едва 41%. За ЕС например цифрата е далеч по-висока, около 70%.
По защитени територии (НАТУРА 2000 и други регулации) страната ни остава на първо място и е преизпълнила предварително всички изисквания за защита на европейската стратегия за горите 2030 и за биоразнообразието.
Снимка: БКДМП
„Излизаме от границите на устойчивостта. Вече и за неспециалистите е видимо, че горите са пълни със суха и паднала маса. Пожарите в последните години стават все по-опустошителни“, коментира инж. Петър Дишков, експерт към Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП).
Още: Премиерът сравни горите с демокрацията: Отбелязваме Седмица на гората с увеличен запас
Поддържането на доброто здравословно състояние според него трябва да се осъществи чрез подходящи лесовъдски мероприятия – различни видове сечи. При провеждането им се отстраняват част от дърветата, за да може да се осигури растежен простор на оставащия дървостой. Добитата дървесина, от друга страна, би могла да се използва в полза на обществото – в строителството, производството на мебели, хартия, енергия, замествайки изкопаемите горива.
Снимка: БКДМП
Петър Дишков предупреждава, че съществува сериозна опасност за горите, особено в ниските части на страната (под 500 м надморска височина). Те са застрашени от колапс. Това важи с особена сила за издънковите насаждения и иглолистните култури, които трайно застаряват и губят своята устойчивост и възможност за самовъзстановяване. В следващите месеци и години можем да очакваме увеличение на съхненето им и повече пожари, гласи прогнозата му.
Още: Петте най-големи еко проблема на ЕС и защо не се решават
Мерки за справяне със ситуацията
Ако искаме да избегнем обезлесяването и коренната промяна на ландшафта, трябва да се вземат спешни мерки за връщане към проактивното стопанисване, казват от БКДМП. "Особено важно е да се доверим на лесовъдите и да ги подпомогнем в тяхната дейност. Само с тяхна помощ можем да стопанисваме добре горите, така че да са по-здрави и устойчиви на пожари, вредители и каламитети. Не бива да се забравя, че критичната инфраструктура, без която не можем да управляваме процесите, са дърводобивните и дървообработващите дружества", посочват от камарата.
Климатичните промени изискват нови решения, смята инж. Дишков. Лесовъдството е екологичната мярка, която може да гарантира баланса между социалните, екологичните и икономическите функции на гората. Планирането на дейностите в горите е с хоризонт 50-100 години и следва да се прави професонално, без емоции, на база най-добрите постижения на науката и практиката. Добре е да се търсят нови решения – дървесни видове, подходящи за новите климатични условия, прилагане на биоикономика, на основата на проактивно горско стопанство, здрави гори за здраво общество, допълва той.
Още: Неочакваният губещ от войната на Русия в Украйна
