Луната би трябвало да е прекратила всякаква вулканична активност в рамките на няколко милиона години след образуването си. Проби от лунната почва, донесени от китайската мисия "Чанъе-5", обаче показват, че някои скали са се образували преди около 2 милиарда години и са с вулканичен произход.
Но как е възможно вътрешността на Луната да е останала достатъчно гореща, за да се образуват скали, които не биха могли да се появят на геологично мъртъв свят? Учените предлагат обяснение: приливно затопляне. Резултатите от изследването са публикувани в списание Planet, пише Phys.
Как са се появили скалите на Луната?
Според най-разпространената теория, Луната се е образувала в резултат на сблъсъка на Земята с друга протопланета. В резултат на това са се образували много отломки, от които се е образувала Луната. Но масата на тези отломки е била около 25% от масата на Земята, така че вътрешната топлина, отделена по време на образуването на нашия спътник, би трябвало да се е разсеяла сравнително бързо в Космоса и да е превърнала Луната в геологично мъртъв обект без вулканична активност.
Учените обаче са открили базалт в проби от лунна почва, който е на около 2 милиарда години. Базалтите се образуват само при условия на активен вулканизъм или в среда с много високи температури и налягане. Но такива условия не биха съществували на Луната преди 2 милиарда години.
Затова учените насочват поглед към гравитацията, по-специално към феномен, известен като приливно нагряване. То се случва, когато небесно тяло, движещо се по елиптична орбита около по-масивен обект, постоянно се компресира, разтяга и деформира от гравитацията. Резултатът е постоянни вулканични изригвания. Най-поразителният пример е поведението на Йо, луна на Юпитер, която е повлияна от гравитацията на газовия гигант, докато обикаля около най-голямата планета в Слънчевата система.
Според учените, преди 2 милиарда години Луната е била по-близо до Земята и е извършвала пълно завъртане около своята ос за 17 дни, а не за 27, както е сега. Освен това, орбитата ѝ е била по-удължена и е наподобявала овал. Това означава, че Земята е могла да упражнява силно периодично гравитационно влияние върху Луната, в резултат на което вътрешността ѝ се е нагрявала и вулканичната активност е продължавала.
Въпреки че този механизъм отдавна не работи, следи от съществуването му все още могат да се видят на Луната.
Прочетете също: Историческата мисия на НАСА до Луната създаде дупка с диаметър 5000 км в йоносферата
