През юли 1962 г. американските военни провеждат необичаен ядрен тест - мощна ядрена бомба е взривена на височина от приблизително 400 километра над Тихия океан. Според френското издание Science et Vie, експериментът, наречен Starfish Prime, демонстрира колко опасен може да бъде електромагнитният импулс от ядрена експлозия в горните слоеве на атмосферата.
Ядрената бомба, взривена от САЩ през 1962 година
За теста от атола Джонстън беше изстреляна ракета „Тор“ с бойна глава от 1,4 мегатона. За разлика от типичната ядрена експлозия на сушата, характерният гъбовиден облак не се е образувал в Космоса. Вместо това светкавицата е приела почти сферична форма и е била видима на хиляди километри разстояние.
„Никой всъщност не беше измерил какво точно би направила една бомба в почти празното пространство на горните слоеве на атмосферата“, се казва в публикацията.
Въпреки че експлозията е станала над „празната“ част на Тихия океан, последиците от нея са били усетени чак до Хавай, на около 1400 километра разстояние. На остров Оаху близо 300 улични лампи внезапно са угаснали, телефонните линии са прекъснали, а алармите за сигурност са започнали да се включват без видима причина. Първоначално местните жители предположили, че става въпрос за проблем с електропреносната мрежа или магнитна буря, но по-късно е установено, че ядрената експлозия наистина е причината.
Електромагнитният импулс е генериран от освобождаването на електрони в горните слоеве на атмосферата. Под въздействието на магнитното поле на Земята, заредените частици предизвикват мощен, краткотраен електрически скок, който се разпространява на стотици километри. Това води до пренапрежение и прекъсване на електронното оборудване и радиокомуникациите.
„Изчисленията, направени преди теста, значително подцениха неговата здравина“, отбелязва изданието.
В същото време експлозията създаде изкуствено сияние в червени и зелени цветове, което се наблюдаваше от островите Фиджи до Нова Зеландия.
Най-сериозните последици обаче се появиха по-късно. Някои от електроните останаха заключени в магнитното поле на Земята, образувайки изкуствен радиационен пояс, който се запази в продължение на няколко месеца. Повишените нива на радиация причиниха повреда на поне шест спътника, включително Телстар, един от първите трансатлантически телевизионни комуникационни спътници.
Прочетете също: Космическата сонда Voyager 1 ще се добижи много скоро до Земята: Какво означава това?
В началото на 60-те години на миналия век Студената война се разпалва с нова сила след кратко затишие.
През 1958 г. ядрените сили се споразумяват да преустановят за неопределено време изпитанията на ядрени оръжия. Въпросът за радиоактивните отпадъци е предмет на оживени дебати и лидерите търсят компромис за охлаждане на надпреварата във въоръжаването. Изпитанията остават преустановени в продължение на три години, докато СССР не възобновява изпитанията на смъртоносни оръжия на 1 септември 1961 г. Съединените щати не се поколебават и възобновяват изпитанията две седмици по-късно.
Именно през есента на същата година Земята е подложена на най-голямата ядрена експлозия в историята: на 30 октомври 1961 г. СССР взривява водородната „Цар Бомба“ над архипелага Нова Земя с мощност от 58,6 мегатона тротилов еквивалент.
