Странен обект в дълбините на Космоса е симулирал експлозия на свръхнова 27 пъти. Оказва се, че звездата всъщност не е умряла, а просто има гладен съсед.
Странният космически обект, който озадачава учените
Астрономи, използващи рентгеновата обсерватория Chandra на НАСА, откриха, че обект, който се представя за свръхнова в продължение на 15 години, всъщност е гореща, ярка и изключително нестабилна звезда, от която черна дупка или неутронна звезда изсмуква материя. Резултатите от изследването са публикувани в The Astrophysical Journal, пише Space.
Когато една масивна звезда изчерпи горивото си за поддържане на ядрен синтез в ядрото си, тя умира при експлозия на свръхнова. Астрономите вярвали, че това е експлозията на свръхнова, която са наблюдавали преди почти 15 години, на 11 януари 2012 г., в покрайнините на спиралната галактика NGC 4559, която е на 25 милиона светлинни години разстояние. Но след това се оказало, че звездата всъщност не е умряла, въпреки че всички признаци на експлозия на свръхнова са продължили да се появяват на всеки 113 дни оттогава. Звездата станала много ярка и след това потъмняла. Астрономите не можели да разберат какво се случва през всичките тези години.
Според учените, обектът, който симулира експлозия на свръхнова, е наречен AT 2016blu. Това е ярко синя променлива звезда. Такива звезди са най-ярките и най-масивните във Вселената, но са много нестабилни и периодично губят маса. Астрономите обаче никога преди не са виждали такива звезди, имитиращи характеристиките на свръхнова.
С помощта на рентгеновия телескоп „Чандра“ на НАСА, астрономите са разбрали какво всъщност се случва. Телескопът е засекал мощен взрив от рентгенови лъчи, който съвпада по време с друга фалшива експлозия на свръхнова.
Учените са стигнали до заключението, че звездата AT 2016blu има невидим спътник със силна гравитация, който обикаля около звездата и прави пълно завъртане за 113 дни. Това може да е неутронна звезда или черна дупка със звездна маса. Такива обекти се образуват в резултат на истинска експлозия на свръхнова.
Всеки път, когато невидим обект се приближи до звезда, неговата гравитация започва да издърпва материята от нестабилната звезда. Материята се движи към компактния обект и образува акреционен диск около него. Материята в диска се нагрява и излъчва рентгенови лъчи. Това влияе на околния облак от материя, който ярката звезда е изхвърлила преди много години.
Облакът се нагрява и започва да свети толкова ярко във видимата светлина, че изглежда сякаш е избухнала свръхнова. И този процес се повтаря на всеки 113 дни.
Учените са изчислили, че всяка година черната дупка или неутронната звезда отнема около 200 милиарда трилиона килограма материя от AT 2016blu. Това е около 800 милионни от масата на Слънцето, въпреки че масата на ярко синята променлива звезда е поне 33 пъти по-голяма от тази на Слънцето.
Учен създаде детектор, който може да открива невидими частици, падащи от Космоса