Близо три пети от българските домакинства разполагат със спестявания, но значителна част от тях не могат да заделят допълнителни средства, а някои вече използват натрупаното, за да покриват текущите си разходи. В същото време 35% от домакинствата изобщо нямат спестявания. Това показва национално представително проучване на "Алфа Рисърч".
Данните очертават сериозна финансова уязвимост на значителна част от населението. Макар 59% от анкетираните да посочват, че имат заделени пари, наличието на спестявания невинаги означава финансова сигурност. При много домакинства сумите са минимални и могат да покрият единствено краткосрочни затруднения.
Според данни на БНБ към юни 2026 г. 56% от банковите депозити на населението са до 1000 евро, а други 38% са между 1000 и 25 000 евро. Така общо 94% от депозитите не надхвърлят 25 000 евро. Още: Личните спестявания пред инфлацията: как реалните активи променят семейния бюджет
Все повече домакинства изпитват затруднения да спестяват
Едва 28% от всички анкетирани продължават да заделят пари. От тях 15% спестяват редовно, а 13% успяват да го правят при получаване на по-голям еднократен доход.
Други 31% имат натрупани средства, но вече не могат да ги увеличават. При 18% спестяванията остават непокътнати, докато 13% са принудени да използват част от тях.
Още по-притеснителна е картината при домакинствата без никакъв финансов резерв. Според данни на Евростат за 2025 г. 42% от българите не могат да покрият неочакван разход със собствени средства при средно 29% за Европейския съюз. Още: Българите масово нямат пари за черни дни: Георги Захариев обяснява защо (ВИДЕО)
Проучването показва и ясни разлики между отделните групи от населението. По-често спестявания имат мъжете, хората между 30 и 65 години и домакинствата с по-високи доходи. Най-младите и най-възрастните са сред групите, при които натрупването на финансов резерв е най-трудно.
С нарастването на образованието и големината на населеното място се увеличава и делът на хората, които успяват да заделят средства.
Българите спестяват най-вече за здраве и черни дни
Здравето и непредвидените разходи са водещите причини, поради които българите заделят пари. 37% от анкетираните посочват, че спестяват за здраве и лечение, а 36% - за резерв при извънредни ситуации. Още: Невиждана от 17 години катастрофа за руския петрол. Фон дер Лайен брои трилиони евро спестявания като икономически бензин за ЕС (ВИДЕО)
По-назад остават почивките и екскурзиите (16%), покупката или ремонтът на жилище (14%), образованието (14%) и подкрепата за близки (10%).
Инвестициите с цел бъдещи приходи остават слабо популярни. Само 8% спестяват за осигуряване на доход след пенсиониране, а 6% - с цел получаване на инвестиционна доходност. Едва 2% заделят средства за стартиране или развитие на собствен бизнес.
Така основната функция на спестяванията в България остава осигуряването на финансова защита при кризи, а не натрупването на капитал за бъдещи инвестиции.
Имоти, банкови сметки и пари в брой са предпочитаните варианти
Още: Втора пенсия: Старт на нов начин как да я събирате и увеличавате по закон
Недвижимите имоти остават най-предпочитаният начин за съхранение на спестяванията. 30% от анкетираните смятат, че това е най-подходящата форма за запазване на парите.
Следват разплащателните сметки с 27% и банковите депозити с 25%. В същото време 21% предпочитат да държат спестяванията си в брой у дома.
Интересът към алтернативните инвестиции е по-ограничен. 18% посочват инвестиционното злато, среброто и други благородни метали като подходяща форма за съхранение на средства. Инвестиционните фондове и акциите са предпочитани от 12%, а инвестирането в собствен бизнес - от 10%.
Доброволните пенсионни фондове събират 4% подкрепа, докато държавните и корпоративните облигации и криптовалутите са посочени от по 3% от анкетираните. Още: Числата на войната: Руснаците пестят все по-малко, украинското селско стопанство е в шоково положение
Предпочитанията очертават по-скоро консервативно финансово поведение, при което сигурността и възможността за бърз достъп до парите имат предимство пред потенциалната доходност.
Повечето осигурени предпочитат балансиран пенсионен подфонд
Проучването разглежда и нагласите към промените във втория пенсионен стълб, които влизат в сила от 1 януари 2027 г. Те дават възможност за избор между динамичен, балансиран и консервативен подфонд.
Темата засяга около две трети от пълнолетните българи (69%). Останалите 31% не попадат в обхвата на този избор, тъй като не работят или не са осигурени във втория пенсионен стълб. Още: Българите трупат рекордни спестявания
Сред засегнатите от промените малко над половината (55%) вече могат да посочат кой вариант биха предпочели. Въпреки наближаващия краен срок за избор, 32% все още не могат да преценят без допълнителна информация, а 13% разчитат на служебното разпределение.
Сред хората, които вече са формирали предпочитание, най-голям е делът на избралите балансирания подфонд - 59%. Динамичният вариант е предпочитан от 24%, а консервативният - от 17%.
Възрастта също оказва влияние върху нагласите. Работещите под 50 години, особено най-младите, по-често се насочват към динамичния подфонд. При хората между 50 и 65 години изборът на балансирания вариант е най-категоричен, докато сред пенсионерите е по-голям делът на предпочитащите консервативния подход.
Хората, които вече имат спестявания, по-често могат да посочат кой подфонд биха избрали. Според изследването опитът им с финансовите решения вероятно улеснява ориентацията им и при избора на пенсионна стратегия.
Общата картина от проучването показва, че българите продължават да поставят сигурността пред доходността. Това се вижда както в предпочитанието към недвижимите имоти, банковите сметки и парите в брой, така и в по-големия интерес към балансирания пенсионен подфонд.