Космическите телескопи „Хъбъл“ и „Уеб“ са заснели част от мъглявината Карина, където активно се формират нови звезди.
Какво откриха телескопите на НАСА?
Космическите телескопи на НАСА са заснели зрелищна, динамична картина на ново звездообразуване, протичащо в мъглявината Карина, разположена на 7500 светлинни години от Земята. По-специално, те са заснели част от тази мъглявина, където звездообразуването е особено активно. Тази област от газ и прах е наречена „Котешка глава“ заради приликата си със седнала котка с гръб към наблюдателя. „Главата“ на космическата котка е обърната надясно и там се вижда светещо „око“, съобщава НАСА .
В действителност, мъглявината „Котешка глава“ няма да съществува вечно. В крайна сметка тя ще се разсее, когато звездите се формират и еволюират. Но този обект съдържа множество ценни данни за астрономите. Данните от космическите телескопи „Хъбъл“ и „Уеб“ помагат на учените да разберат по-добре сложния процес на образуване на звезди.
Астрономите смятат, че формата на „котешка глава“ се е образувала от интензивно ултравиолетово лъчение и звездни ветрове, излъчвани от масивни звезди в мъглявината Карина. Докато радиацията и ветровете разрушават околните облаци газ и прах, по-плътните области на мъглявината вътре в „котешкото тяло“ успешно устояват на разрушението.
На изображението от Хъбъл, направено във видима светлина, „тялото“ на котката е дълго, колоновидно, непрозрачно тъмнокафяво. Светещото „око“ на котката е млада звезда, която все още е частично скрита от прах.
Дифузният материал около стълба свети в синьо и циан в горната част и избледнява до жълто, оранжево и червено близо до основата. Това е емисия на кислород, водород и сяра, както и звездна светлина, разсеяна от праха. Тези цветови вариации демонстрират сложната смес от газ, прах и звездна светлина.
Космическият телескоп Уеб е направил снимки на мъглявината „Котешка глава“ в близката и средната инфрачервена светлина, предоставяйки по-пълна картина на обекта.
В близкия инфрачервен диапазон структурата на мъглявината става по-прозрачна, което позволява да се видят отделни елементи. Високата разделителна способност на телескопа позволява да се видят дори слаби фонови галактики, което ни позволява на учените да надникнат далеч отвъд Млечния път.
В средния инфрачервен спектър, излъчването на топъл прах и въглеродни молекули, възбудени от звездната светлина, разкрива сложни структури в мъглявината. Разликите в състава причиняват различни цветове и яркости.
Както вече стана ясно, тази седмица се очаква един от телескопите на НАСА да падне на Земята. Космическият телескоп Swift ще изгори в атмосферата, но някои части от обсерваторията биха могли да достигнат повърхността на планетата.
Очаква се космическият телескоп Swift на НАСА да влезе отново в земната атмосфера през следващите дни след 22 години успешна орбита. Обсерваторията е станала жертва на слънчевата активност и вече не може да поддържа стабилна орбита. Усилията за спасяване на телескопа Swift се провалиха.
Прочетете също: Телескоп на НАСА с тегло 1500 кг ще падне на Земята тази седмица: Какво е известно?
