Данните за гласуване по населено място сами по себе си дават храна за някои изводи. Виждаме традиционния разлом между София и провинция: София застана зад Гюров, а останалата част от страната предпочете Йотова. Такъв анализ на изборните резултати направи изследователят от БАН д-р Жана Цонева, специалист в областта на социологията на труда, гражданските протести и гражданското общество.
"С почти всички избори ми се затвърждава убеждението, че 1989 г. беше своего-рода метеж на София срещу останалата част от страната. Това не беше съвсем ясно тогава, защото СДС имаше национална представителност, но вече е пределно ясно 35+ години по-късно, когато наследниците на СДС като идеология и политически заряд (самото то се вля в ГЕРБ) се концентрираха основно в столицата в лицето на постоянно преизобретяващата се конфигурация на "новия десен проект" (НДП) - ДСБ, РБ, ДБ, ПП, в последствие ППДБ, които обединени поеха факела на "демократичната общност"", добави тя.
"Т.нар. "демократични сили" постепенно се свиха до образованите и аспириращи либерали в столицата (и парвенютата, които им подражават) и започна да се говори за "демократична общност", което е правилно: общността е по дефиниция face to face група, т.е. хора, които обикновено се познават лично, свързани са в родствени, локални или някаква друга форма на близки връзки: представете си как е в селото. За разлика от идеята за "общество", което е анонимен колектив, в който отношенията между хората не са директни като на село, а опосредени от някакви надличностни обществени интереси и структури със собствена логика като пазар, безлични институции и т.н. (Сега, колко е демократична тази общност може да се спори, аз и преди съм казвала, че неособено, защото те разбират либералната демокрация само като демокрация за либерали и сега обидите, които сипят по мнозинството от граждани, гласувало "неправилно" отново доказва това. Но това е друг разговор.)", пише още Цонева.
Още: Откъде дойдоха решаващите гласове за Гюров и Йотова? Анализ на „Тренд“ след балотажа
Анализът й продължава така:
"Колапсът на "силите" до "общност" (което стана на няколко електорални фази: първо победата на НДСВ през 2021 унищожи ляво-дясното противопоставяне от 90-те и наложи центристкия технократски консенсус, на който още сме в плен; после ГЕРБ успешно запълни вакуума на разпадащото се СДС за доста дълъг период; смея да твърдя, че ПБ на Радев следва подобна логика и идва да запълни вакуума вдясно, който изхабената ГЕРБ оставя на национално ниво; да се надяваме, че няма да повторят 'мрежуването' им под форма на клиентелистки-корупционни отношения през преразпределяне на обществени поръчки, назначения и т.н., което беше социалната база на ГЕРБ в провинцията), та колапсът не е провал на идеологическата или политическата им стратегия, а по-скоро отражение на ефектите на политическата икономия на страната. Накратко, от много напъни да се присъединим към Първия свят, завършихме прехода с класова структура типична за Третия, а именно огромно бедно мнозинство, шепа олигарси-плутократи и съвсем мъничка градска средна класа (дребната буржоазия в класическите теории, които обхващат средния сегмент на средно богатите на икономически капитал, както и доминираните фракции в доминиращата класа - примерно десни интелектуалци, които гравитират около предприемачите, както и любопитната фигура на предприемача с интелектуални претенции). Като цяло, нещата са си съвсем на мястото откъм политическото КПД на партиите на средната класа: те просто не са чак толкова много хора и не могат да претендират за национална представителност. (Може би затова за тях външната политика е по-интересна.)
В този ред на мисли, София не е центъра на държавата (освен административно), не задава тенденциите, а постоянно се самоподлага на обратна провинциализация. С други думи, със своята неизтребимо-парохиална софийска идеология, изтъкана от непоносимост към и незаинтересованост към проблемите на останалата част от страната, София отдавна губи претенцията си да бъде политическият и културен авангард на страната. Тоест, София се превърна в периферия и анклав спрямо мнозинството, което просто няма как да се идентифицира с тази ужасно нишова и елитарна софийска идеология на т.нар. градска десница (още познато като жълтопаветие, елфи, У&К и т.н.). Което е misnomer също като "демократична", защото популярността на ПБ в нестоличните градски центрове също ги прави "градска десница", така че може би е по-правилно да наричаме ППДБ "столична десница"".
Още: На английски: Силяновска честити победата на Йотова
Предприемачът и бизнес консултант Марио Пешев споделя изложената теза.
""София не е България" продължава да отеква с пълна сила (макар че вече видях няколко горди поста на "Ако кандидатствате за работа, а HR е от ПП-ДБ, какво правим" и "България е на трудоваците, не на хората със скъпи монитори"). Междувременно, през 2025 г София генерира 44% от БВП на цяла България. (не че изборите за президент са чак толкова съществени, пълният потрес бяха изборите с мнозинство по-рано тази година, след която все пак се вдигнаха разходите на хората + държавните заплати + МОД, за които се сваляха правителства ноември и декември миналата година)", написа той..
"30% от електората са 65+ (и 35% от гласовете). И в комбинацията на "бабите на село" + "кебапчетата в махалата" + "навън вали, няма да стана от дивана" + "аз плащам пици по 20 евро в центъра, за да покажа, че мога повече от бедните италианци с пици по 7.5 евро или американци с пици по 13 евро" + "Кандев е полицай", ще продължим да се гордеем с функционалната неграмотност, спадаща на всеки 3 години, с врачански и монтански край, рекордно беден за Европа, и с още други големи "постижения" отново и отново", добави още той.
Още: Окончателни резултати: Йотова печели изборите с 57.6%
