Откъде дойдоха решаващите гласове за Гюров и Йотова? Анализ на „Тренд“ след балотажа

02 ноември 2026, 10:44 часа 1068 прочитания 0 коментара

Българското общество остава разделено по няколко ключови оси. Това се препотвърждава след балотажа на президентските избори на 1 ноември, а резултатите от екзит пола на социологическа агенция "Тренд" очертават два коренно различни профила на подкрепа зад Илияна Йотова и Андрей Гюров. Основните разделителни линии между двамата претенденти отново се оказаха възрастта, населено място, образование и специфични партийни трансфери между двата тура.

ОЩЕ: Окончателни резултати: Йотова печели изборите с 57.6%

Партийните трансфери

Най-същественият политически извод идва от партийните преливащи гласове между двата тура, които очертаха неочаквани политически конфигурации. Илияна Йотова успява да мобилизира над 70% от гласовете на избирателите, подкрепили на първия тур Костадин Костадинов и Ивелин Михайлов, като същевременно над половината от електората ѝ е формиран от поддръжници на „Прогресивна България“, допълнени от симпатизанти на „Възраждане“ и БСП.

От своя страна Андрей Гюров показва забележителна способност да привлича десноцентристки и центристки вот – за него на балотажа са гласували близо 77% от избирателите на ГЕРБ-СДС и над две трети от тези на ДПС, а при привържениците на Радостин Василев той също има предимство. Така зад Гюров се оформи по-пъстър и разнороден партиен профил, обединяващ вота на традиционните системни партии.

Данните за момента на вземане на решение показват, че над половината от българските граждани са имали твърдо изградено мнение още преди началото на официалната кампания. Едва около 18% са направили своя избор в периода между двата тура, а малко под 9% са решили за кого да пуснат бюлетина в самия изборен ден.

ОЩЕ: Нов политически играч, маневрите на Борисов и натискът върху ПБ: Анализ на социолозите след вота

Поколенческото разделение

Андрей Гюров успява да спечели категорично подкрепата на младото поколение – над 53% от избирателите между 18 и 29 години и близо половината от тези във възрастовата група 30–39 години гласуват за него. С напредването на възрастта обаче тенденцията рязко се обръща. При хората над 60-годишна възраст Илияна Йотова постига надмощие с над 60% от вота. Това очертава и структурната разлика в подкрепата – докато младите под 40 години формират повече от една трета от целия електорален корпус на Гюров, то над 35% от всички гласували за Йотова са на възраст над 60 години.

Географската карта на вота

София остава твърдата и основна опора на Андрей Гюров, където той води убедително с 59,3% срещу 37,4% за Йотова, а столичани представляват над 27% от всички негови избиратели. Извън София обаче картинката е различна. Йотова печели стабилно предимство в областните центрове, а в малките градове и селата преднината ѝ става смазваща, достигайки над 60%. В крайна сметка близо 86% от целия електорат на Йотова е концентриран извън столицата.

Образователен профил

На първия тур Гюров имаше предимство сред хората с висше образование, но на балотажа Йотова успява да обърне съотношението в своя полза, привличайки 50,2% от висшистите. При хората със средно образование преднината ѝ е още по-значителна. Въпреки това, поради по-високия дял на високообразовани сред младите и софиянци, висшистите продължават да заема по-голяма относителна тежест в самата структура на електората на Гюров – 58,1% спрямо 50,6% при Йотова.

Балотажът показа, че въпреки запазването на основните социално-демографски рамки, настъпват и фини електорални размествания. Присъствието на Гюров става все по-малко капсулирано само в столицата благодарение на широкия партиен трансфер от страната, докато Йотова успева да консолидира около себе си широк фронт от по-възрастни, регионални и ляво-протестни гласоподаватели.

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Новините днес