През 1831 г. се случва нещо необичайно - Слънцето придобива зловещ син оттенък, реколтата е съсипана, а температурите падат рязко по всички континенти. В продължение на близо 200 години причината за тези аномалии остава неизвестна – докато екип от учени не открива малко известно изригване на вулкана Зав-1 на остров Симушир в руските Курилски острови.
Причината за зловещия син оттенък на Слънцето през 1831 г.
Резултатите от изследването, публикувани в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences , показват, че изригването е имало глобално въздействие: огромни обеми сяра са били освободени в стратосферата, образувайки завеса от сулфатни аерозоли, които са отразявали слънчевата светлина и са причинявали значително охлаждане.
Прочетете също: Огромен плазмен облак от Слънцето се загуби на път към Земята
Очевидци тогава описват странното лято: слънцето понякога изглеждаше синьо, лилаво или зелено, докато широко разпространените неуспехи на реколтата и студеното време засегнаха Европа и Северна Америка. Подводният вулкан Фердинандеа близо до Сицилия, който също бе сочен за една от вероятните причини за това явление, се оказа твърде незначителен фактор, за да се обяснят глобалните ефекти.
Учените са анализирали ледени ядра от Гренландия и Антарктида и открили микроскопични фрагменти от вулканично стъкло, които съответстват на дебелия слой пепел на остров Симушир. Радиовъглеродното датиране и анализът на изотопи на сяра потвърждават, че събитието се е случило през лятото на 1831 г.
Прочетете също: Слънце срещу заплащане дори през нощта: САЩ планират да изстрелят огледала в Космоса, които ще осветяват Земята
Смята се, че изригването на Zav-1 е освободило приблизително 12 тераграма сяра в стратосферата – в сравнение с изригването на Пинатубо през 1991 г. Това е довело до понижаване на температурите в Северното полукълбо с 0,5–1 градуса по Целзий през периода 1831–1833 г. Моделирането е показало, че аерозолният облак е достигнал 23 км височина, променяйки слънчевата радиация и влияейки на глобалните метеорологични системи, включително мусоните в Африка и Азия.
„Това не бяха просто локализирани ефекти. Говорим за стратосферна завеса с реални глобални ефекти“, отбелязва вулканологът Уилям Хътчисън, водещ автор на изследването.
Събитието от 1831 г. най-накрая получи научно обяснение, потвърждавайки как малко известните вулканични катастрофи могат радикално да променят климата на Земята.
Междувременно учените причината за ярка червена светлина в небето над Япония преди 800 години. Екип от учени, ръководен от професор Хироко Мияхара, се фокусира върху „суб-екстремни“ слънчеви протонни събития – по-малко мощни, но все пак опасни бури, които представляват около 10-30% от най-екстремните случаи.
Прочетете също: Слънцето разкъса голям астероид: Земята ще преминава през неговите отломки всяка година
